Една група хора изповядваме следните принципи:

• Човекът е голям, а държавата – малка;
• Умерен национализъм;
• Умерен, но безкомпромисен антикомунизъм;
• Противопоставяне на политико-икономическата мафия;
• Гъвкава дясноцентристка политика – пътят на България е с леви и десни завои, но ние се движим в дясното платно;
• Политика, създаваща добри условия за инвестиции, т.е. за разкриване на нови работни места;
• Подпомагане на българските малки и средни предприятия за повишаване на тяхната конкурентноспособност;
• Създаване на условия за непрекъснато обучение, квалификация и преквалификация на всички желаещи;
• Равни права и равни отговорности за всички български граждани, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност;
• Възстановяване на истинската българска история;
• Отстраняване от отговорни държавни длъжности на свързаните с репресивния комунистически апарат;
• Партия – носител на либерални икономически възгледи, консервативни ценности на обществото и християндемократически подход в социалната политика;
• Избор на ръководни органи на всички нива с пряко участие на всички членове на партията.

Интересно ми е бихте ли подкрепили онази партия, която би ги възприела като свои?

Брато, ти луд ли си че имаш вяра на системата?!?

И да вярвам и да не вярвам, системата си съществува. Освен това в света не е измислено нищо по-добро. При това положение единствения изход е да се подобрява системата. Това става с мотивирани и почтени хора. Всеки случай със стихове не може да стане. Трябва и друго усилие, а виждам, че някъде дълбоко в себе си го носите. Помислете! Може би в това е смисъла.

Проблемът е и в това, че много пъти партиите преди избори обещават едно нещо, а правят друго. По този начин вече много малко хора вярват на принципите на която и да е партия - защото си мислят, че тези принципи не значат нищо на практика.

Така, дори една партия да има супер принципи, ако тя не може да внуши доверие в хората, че няма да ги излъже, резултатът й на изборите ще е минимален.

Георги Ангелов

Абсолютно вярно е това, но това не значи, че не трябва да се опитаме да наложим тези принципи. Те могат да послужат за разбиване на много от митовете, които съществуват в българското общество - че всички политици са маскари, че всички партии лъжат, че прехода е погрешен, че трябва да се примирим със станалото досега, че доброто старо СДС е партия на прехода, която трябва да си отиде, че трябва да бъде подменен политическия модел, че младото поколение не държи на морала в политиката и много други. Това са митове лансирани (и то успешно) от "сценаристите" на прехода и това ни задължава да ги опровергаем.
Аз съм от хората, които може да считат за наивници, но съм убеден, че при една целенасочена работа един силен отбор, който е обединен на базата на принципи и има мотивация да промени нещата в България, може да извърши тази промяна и хората да му повярват. Това обаче значи да няма противоположни сигнали, да няма колебливи и разнопосочни действия - да се води последователна политика в полза на мнозинството български граждани, а не да се съобразяваме с тъй наречените "хард", чиито позиции обикновено са крайни и неприемливи за голяма част от хората.
Трябва коренно да се промени начинът на поднасяне на посланията, повече обяснения на разбираем език на всичко, което е създадено вече като база - и принципи, и програма, и демократични вътрешнопартийни принципи. Въпросът е може ли и как може да се изгради такъв отбор.

Този въпрос е твърде спорен.
Първо - не всички политици са на изборни длъжности, за да могат да бъдат отзовавани, а в същото време влияят на политиката и формират обществено мнение. Например: Ивелин Николов от БСП, Емил Кошлуков от Новото време и мн. др.
Второ - ако могат да бъдат отзовавани избраните политици, избирателите ще станат още по-непретенциозни в момента на избори, тъй като ще си казват: "Не го знам какъв е, но ако не става, ще го махнем". Но докато го махнат, един такъв политик може да направи много золуми.
Освен това, практиката показа, че възможността за отстраняване на един кмет, например, доведе до тежки последици за тези общини.
Мандатността е измислена именно за това - ако е допусната грешка от партийните централи или от избирателите, тя да бъде коригирана при следващите избори. А по време на мандата трябва да съжаляват за лошия си избор. Проблемът е, че българският избирател гласува много често точно за тези, които са най-големите лъжци или които са им донесли най-големи беди, въпреки че имат по принцип отрицателно отношение към тях.
Такива са принципите на демокрацията. Дай Боже по-рано да ги разберат и българските избиратели.

Щеше да е жалко, ако със всичко сте съгласен. Тези въпроси са много сложни и няма идеално решение. От какво обаче трябва да изхождаме? Според мен - кое е по-малкото зло. Много пъти съм слушал колко добре е кандидатите да са независими. Аз пък считам, че няма нищо по-лошо. И за да не споменавам имена, ще кажа, че всички местни луди, които се кандидатират в една малка община ще станат общински съветници. Защото са най-популярните в града.
По същия начин мисля, че ако се използва пряката демокрация за щяло и нещяло ще се вземат преди всичко погрешни решения. Не за друго, а защото участниците не са компетентни.
Ще Ви дам един пример. Ако попитат софиянци трябва ли центъра да стане само административен и бизнес център, те ще отговорят - не. А аз съм убеден, че ако не ги попитат, след десет години ще стане, защото жинеещите там ще се окаже, че ще имат по-голям интерес да продадат изгодно жилищата си и няма да иман нищо против това.
Що се отнася до депутатите, който не познава тяхната дейност, остава с впечатлението, че нищо не правят. Просто не е така. Не може да се правят изводи от парламентарния контрол, който обикновено интересува ограничен брой депутати и ограничен брой граждани. Така е във всички парламенти по света. Що се отнася за "безименните депутати" проблемът е на партиите. Ако хората отказват да гласуват за мижитурки, сигурно партийните централи ще променят отношението си към избора на кандидати. И ще се стремят да лансират ярки личности с гражданска позиция и експертни възможности, които могат да бъдат популярни поне в своя избирателен район.

Така или иначе депутатите са еманацията на нацията. Ако един път са избрали неподходящ човек за депутат е простимо. Но има депутати, които си имат дори строго определена тарифа за "услуги", но вече ги преизбират по 3-4 пъти. Може ли някой да обясни този феномен? Има един по-особен случай, който от 1990 г. досега е влизал в Парламентарната зала не повече от 20 пъти. А често е от тези, които управляват. Но и да имаме възможност да отзоваваме депутати, тези пак няма да можем да отзовем. Решението трябва да бъде друго - да има нетърпимост. Аз не виждам такава сред избирателите.
Референдумът е хубаво нещо. Но не е панацея. Трябва много внимателно да се подбират темите, по които се провежда. Освен това не на всеки проблем може да се отговори с "да" или "не". Но е време да започне тази форма на демокрация да се използва, особено на местно ниво. Може би засега липсва положителния пример, но ако той се появи, да се окаже, че може да е от полза на съответните управляващи.
Например, би било нормално, през 2008 г. да се проведе национален референдум за въвеждане на общата европейска валута в България през 2009 г. Можеше да има референдум и за това, да даде ли държавата пари за строителството на АЕЦ "Белене". Но, както сме свидетели, Правителството взе решение, което може би няма право да вземе.
Що се отнася до "оправянето", аз считам, че има една група от около 30 % от избирателите, които винаги са "управляващи". Те търсят някой да ги "оправи" и никога не гласуват за една и съща политическа формация. Заради тях ще има още много да ни "оправят".
Не виждам особени разминавания във вижданията ни, но определено смятам, че подобна дискусия е полезна.

Няма как да отзоваваме депутати, които не сме избрали - ние избираме по партийни листи, т.е. партийните централи избират депутатите в листите, а ние избираме самите листи. Нямаме право да посочим конкретен депутат. Следователно няма и как да го отзовем.

За да можем да отзоваваме, трябва и да можем да избираме депутатите - т.е. да има мажоритарни избори. В Блога на Теодор Дечев имаше интересни изчисления и разсъждения по въпроса. Така че, всеки, който иска да отзовава депутати, трябва да знае, че това върви и с мажоритарни избори. Но мажоритарните избори означават 2-3 партии в парламента - което е риск за всяка една от настоящите десетки партии, представени в парламента.

http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=20510

Георги Ангелов