Депутати от СДС внесоха предложение при четвъртата промяна на Конституцията да се уреди възможността за създаване на второ ниво на самоуправление, при което пряко от населението да се избират областни съветници и областен управител.
"Вечно управляващите" реагираха като ужилени. Този път чрез министър Гагаузов. Кметовете не искали. Кои кметове? Онези, на които мандатите изтичат след по-малко от година? Онези, които пряко се ангажираха с преизбирането на Гоце? Да - те.
Интересен нов аргумент. Досега бяха други:
- има решение на Конституционния съд и затова трябва Велико Народно събрание. Да но в бр. 36 на в. "Демокрация днес" има една публикация "Европа на регионите, България на БСП". Там е обяснено защо може. И СДС го предложи.
- МРРБ излезе с "фундаментален документ" - Стратегия за развитие на регионите (или нещо подобно). В него ни обясняват колко сложен е проблемът и как трябва до 2009 г. да се проучва. Т.е. - не искат.
Защо обаче не искат? Защото трябва да се случат три много важни неща.
Първо да се създадат областни съвети, в които гражданите на всеки регион да си изберат областни съветници, които да вземат решения как да се развива региона и не се знае какво ще бъде мнозинството. Второ, Областният управител трябва да се избира също и трябва да изпълнява решенията на Областния съвет. Което ще рече, че не всички ще бъдат зависими от правителството. И трето, че трябва областите да отговарят на изискванията на ЕС за регионите, което значи, че трябва областите да бъдат само 5-7. Иначе пак не отговаряме на критериите. А няма да има достатъчно постове за партизаните.
Най-големия проблем на управляващите е, че няма да имат тотален контрол върху страната, че кметовете няма да бъдат зависими от държавната власт, че трябва да има действителна финансова децентрализация и от Републиканския бюджет да се разпределят средства за осъществяване на административни услуги, които областния съвет да разпределя по общини и най-важното, че няма как измислени общини да могат да продължат да съществуват.
Неприемането на това предложение от управляващите ще бъде още една пречка към бързите положителни промени, от които се нуждае България. Можем ли да окажем граждански натиск преди второ четене? Ако не - ще чакаме 2009 г. Ако сме живи.