Постинг
02.01.2007 03:06 -
Ирония на съдбата
Странен ден. Европейски. Всички само за това говорят. Това само може да ме радва. Защото не беше така. Само преди десет години. Ако не бяха толкова бавно развиващи се комунистите и бяха научили урока, който дълги години им преподавахме, този ден щеше да се случи две години по-рано.
Спомнете си, че България започна своята подготовка за членство в Европейския съюз чак в средата на 1997 г. За разлика от другите бивши соц. страни. Беше срамно човек да участва в някоя среща, където разбира, че другите са с "една обиколка напред" в подготовката си за членство в ЕС. И то защо? Защото комунистите, управлявали през тези шест от седем години бяха против членството ни в ЕС.
Сега би трябвало да се радват. Те се изпъчиха на фона на фойерверките. Но нещо са тъжни. Слушам кривия професор Пантев. Нищо не се знаело какво ще стане, да не се радваме много. Очаквали ни тежки дни. Абе те тези и сега не искат ЕС? Направиха го само и само да са на власт.
Аз пък се радвам. Радвам се, че една наша мечта, заради която дадохме заедно много сили и енергия се осъществи. Въпреки комунистите. Това е най-голямата победа на българския народ. И им прощавам всичките глупости, които наприказваха за много от нас, В повечето случаи незаслужено.
Аз съм убеден в добрите дни за българския народ. Остава да се преборим с азиатското мислене на част от нашите сънародници. Пак трябват уроци. Явно такава ни е съдбата. Едни да сочат пътя, а други да се пъчат.
Затова първият ми съвет е: запомнете, че не са комунистите тези, които могат да направят всеки отделен българин европеец. Сега ни трябва темпо и воля за бърз напредък. Трябва да управляват хора с дясно мислене. Трябва ни растеж около 10 % годишно. Трябват ни проекти и институционален капацитет. Трябва прозрачност, добронамереност в управляващите, борба с опитите "да се усвоят" еврофондовете, както го разбират "специалистите" по политикономия, трябва прочистване на държавния апарат. От ченгета и комсомолски активисти на ЦК на ДКМС. Да вървят да си харчат парите.
А ние - да работим за развитие на средната класа у нас, да се преборим с бедността, да убедим всички, че цял живот трябва да повишават квалификацията си, за да бъдат конкурентноспособни на трудовия пазар.
А на пенсионерите мога да кажа: Не искайте повишаване на пенсиите, а искайте високоплатени и достатъчно работни места за работещите. Останалото е следствие.
На онези 65 % българи-европейци пожелавам да изживеят радостта си докрай. И скоро да усетят плодовете на членството в ЕС. А през 2008 г. да си изберат едно мнозинство от нормални политици.
Спомнете си, че България започна своята подготовка за членство в Европейския съюз чак в средата на 1997 г. За разлика от другите бивши соц. страни. Беше срамно човек да участва в някоя среща, където разбира, че другите са с "една обиколка напред" в подготовката си за членство в ЕС. И то защо? Защото комунистите, управлявали през тези шест от седем години бяха против членството ни в ЕС.
Сега би трябвало да се радват. Те се изпъчиха на фона на фойерверките. Но нещо са тъжни. Слушам кривия професор Пантев. Нищо не се знаело какво ще стане, да не се радваме много. Очаквали ни тежки дни. Абе те тези и сега не искат ЕС? Направиха го само и само да са на власт.
Аз пък се радвам. Радвам се, че една наша мечта, заради която дадохме заедно много сили и енергия се осъществи. Въпреки комунистите. Това е най-голямата победа на българския народ. И им прощавам всичките глупости, които наприказваха за много от нас, В повечето случаи незаслужено.
Аз съм убеден в добрите дни за българския народ. Остава да се преборим с азиатското мислене на част от нашите сънародници. Пак трябват уроци. Явно такава ни е съдбата. Едни да сочат пътя, а други да се пъчат.
Затова първият ми съвет е: запомнете, че не са комунистите тези, които могат да направят всеки отделен българин европеец. Сега ни трябва темпо и воля за бърз напредък. Трябва да управляват хора с дясно мислене. Трябва ни растеж около 10 % годишно. Трябват ни проекти и институционален капацитет. Трябва прозрачност, добронамереност в управляващите, борба с опитите "да се усвоят" еврофондовете, както го разбират "специалистите" по политикономия, трябва прочистване на държавния апарат. От ченгета и комсомолски активисти на ЦК на ДКМС. Да вървят да си харчат парите.
А ние - да работим за развитие на средната класа у нас, да се преборим с бедността, да убедим всички, че цял живот трябва да повишават квалификацията си, за да бъдат конкурентноспособни на трудовия пазар.
А на пенсионерите мога да кажа: Не искайте повишаване на пенсиите, а искайте високоплатени и достатъчно работни места за работещите. Останалото е следствие.
На онези 65 % българи-европейци пожелавам да изживеят радостта си докрай. И скоро да усетят плодовете на членството в ЕС. А през 2008 г. да си изберат едно мнозинство от нормални политици.
Няма коментари