На 15 септември 2006 г. Министерският съвет приема с Постановление № 254 (обн., ДВ, бр. 78/26.09.2006 г.) Правилник за прилагане на закона за държавната собственост. Той е „социално ориентиран”. Съгласно чл. 34, ал.1 основната наемна цена за жилище – държавна собственост е 1 лв за 1 кв.м. полезна площ. До тук добре. Напълно съответства на предизборната програма на БСП. Следва обаче чл. 41, ал.1, който гласи:
Първоначалната наемна цена при провеждане на търгове за отдаване под наем на имоти за административни, производствени и стопански нужди не може да бъде по-ниска от размера на наемната цена на жилище със същата полезна площ и показатели, увеличена от 10 до 40 пъти в зависимост от реалните пазарни наемни цени за съответния район. Естествено в други текстове има облекчения:
- Чл. 14. (1) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг за здравни, образователни или хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението... – 3 пъти
- Чл. 14. (2) Имоти - частна държавна собственост, могат да се предоставят под наем без търг на юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност... – 3 пъти
- Чл. 15. Имоти - частна държавна собственост, се предоставят под наем за задоволяване на административните нужди на централните ръководства на политическите партии ... - при определяне на наемната цена се прилагат амортизационните норми
- Чл. 30. (1) Право за настаняване в ателиета за индивидуална творческа дейност имат работници и служители на ведомството... – 2 пъти.
Фрапиращи разлики! Нали? Всичко може, но онези – печалбарите трябва да ги доведем до фалит. Представяте ли си наем от 40 лв/кв.м на едно кафене или на офис с размножителна техника? Ако сметнете тази цена за провинциален град излиза, че за 3 години наемателя ще „плати” помещението (600 евро/кв.м).
Но това не е нищо. Върхът е § 5 от ПЗР – „Възникналите наемни правоотношения по досегашния ред се превеждат в съответствие с условията и реда, регламентирани в правилника, в срок 6 месеца от влизането му в сила”. Приет е текст с обратна сила. Нещо, недопустимо в юрисдикцията, особено в правова държава.
Представете си ситуация, която е масово срещана. Преди 1 година участвате на търг за отдаване под наем на помещение – държавна собственост. Направили сте си бизнес-план и сте преценили, че при определени условия, които сте предложили, можете да го наемете. Печелите търга, вземате кредит, като залагате ваше имущество, минавате през целия ужас на проекти, смяна на предназначение, узаконявания, разрешителни, ремонти и започвате да работите с надеждата, че до края на наемния период ще си върнете вложените пари. И нещо ще остане за вас. И изведнъж, едностранно, държавата решава, че вие сте печалбар и ви променя условията на договора 2-3-4 пъти.
Какво ви остава?
1. Да се откажете и да понесете огромни финансови загуби (не дай Боже и апартамента).
2. Съгласявате се с новите условия и започвате да понасяте тежки загуби.
3. Съгласявате се и вдигате цените на услугите, но си загубвате и тези клиенти и понасяте огромни заповеди.
Има ли четвърто?
Четвъртото е да се сезира Върховния административен съд и да отмени този убийствен за част от дребния бизнес и противоречащ на правилата на правовата държава параграф.
Дори си мисля, че има и друг подтекст. Много от тези помещения са обособени части от сгради или отделни сгради. И още не са станали собственост на политико-икономическата мафия. Сега е моментът да направят невъзможно наемането на тези имоти и това да е претекст за обявяването им за продажба, защото не са нужни на държавата.
Останалото ще кажете вие.
