Георги Константинов постави демаркационната линия. Той срещу ченгетата, конформистите и слугите. Неговото номиниране и опита на управляващите да бъде отстранен разкриха намеренията на управляващите. Формално приетия закон да бъде формално изпълняван. От удобни хора, предимно пряко свързани с ДС и нейните наследници.

От тук нататък нещата изглеждат прости. Всеки, който иска истината за престъпленията на комунистическата номенклатура, ще застане зад него. Този, който не иска, ще говори за неговата подмяна. Хайде да ги видим сега големите борци против комунизма. Защо шикалкавят? Защо търсят смешни аргументи? Не повтарят ли това, което направиха през 1997 г.?

Въпросът въобще не е идеологически. Никой не може да упрекне СДС, че е избрал кандидатура, идеологически свързана с него. Напротив! Г. Константинов категорично се определя като ляв. Това е доказателство, че тук става въпрос за кауза. Истината срещу лъжата. Жертви срещу палачи.

От какво се уплашиха ченгетата? Не от това, че ще имат опонент. От това,че не могат скри истината така, както са си направили сценария. От това, че няма как да противопоставят милиционерската просташка наглост на европейски формирания интелект. От това, че „капаните”, заложени в Закона, за неефикасност  и прикриване на истината не са достатъчни за човек, който няма какво да губи.

Кандидатурата на Георги Константинов за Комисията по отваряне на архивите на ДС е лакмусът кой иска нормална България и кой предпочита статуквото – властта да бъде винаги на политико-икономическата мафия без значение кой формално е на власт.

Подкрепата на неговата кандидатура ще очертае кръга на партиите и организациите, които ще имат моралното право да представляват демократично мислещите българи.