Последните избори катализираха някои процеси в десницата, за които някои хора говорим от дълго време. Днес, политици, които бяха категорични противници на идеята за консолидация, говорят като че ли са открили формулата на успеха и вероятно очакват да бъдат “акушерите” на тази консолидация.

Няма да правя оценки и квалификации. По една много проста причина. Че сега е необходим повече разум, толерантност и даже мъдрост.

Вчера се подразних от оценката на един от блотърите, но и това ще премълча. Само ще кажа, че с омраза, завист, нетолерантност и опити за хитруване, десницата не я чака нищо добро. Затова ви призовавам, всички онези, които споделят дясноцентристки идеи и които се определят като демократично мислещи хора, да спрете с произнасянето на “присъди”, да спрете деленията на добри и лоши, на интелигентни и прости, на десни и по-десни, на лидери и "войници на партията", на стари муцуни и нови лица, на християндемократи, консерватори, либерали, социалдемократи и либертарианци, на националисти и космополити.

Нека да забравим всичко, което ни разделя и както отдавна настояваме, консолидацията на десницата да стане не около лидери, а около идеи. Бях публикувал в един постинг от 10.11.2006 г. един набор от принципи без претенции, че е най-доброто или че е най-важното. Просто трябва да се спре използването на действията изваждане и делене и да има само събиране и умножение.

Преди много години имах един лаф: “Най-лошият седесар е по-добър от най-добрия комунист”. Продължавам да твърдя същото и сега.

Вероятно ще има много различни виждания, много идеи. Това се видя на проведените две партньорски срещи. Но това не значи, че не трябва да се търси общото, а не различията. В диалога се ражда истината.

Нека да направим онова усилие, което очаква една голяма част от българския народ.

Има едно есе на Е.М. Фостер "Толерантност" (1941), което почнах да препоръчвам на всички в дясно. Наистина, ако дясното не намери начин да се обедини и СПЛОТИ, няма да имаме силна дясна партия. Не считам някои "новоизлюпени" формации за десни. Но и не считам, че дясното на СДС беше дясно(47% държавно преразпределение). Въпреки, че съм социалдемократ, предпочитам да има единно дясно, защото знам, че по средните редове на 3 десни партии има истински специалисти с ясни идеи и визии, които са много по- далече от популизма и много по- близо до практиката.

И аз мисля така. Бедата е, че лесно се градят препятствия, трудно се разрушавят.
Чака ни много работа, с много такт и взаимни отстъпки.

Вярно е, че по време на Правителството на Иван Костов, т.е. на ОДС, много от политическите решения не бяха десни. И в това беше един от големите ми конфликти тогава. Само 2 примера: Закона за социално подпомагане и опитът бездарните артисти да се водят като сезонни работници и извън сезона да им се плаща като на безработни.
Но това не е в основата на извършеното през тези 4 години. Фактът, че след 2001 г. в България частният бизнес беше над 70 % е най-показателен. Как стана е друг въпрос. И кой е виновен - също. Така, че не трябва да се бърка това, което беше извършено в ония условия с позициите на много от хората в СДС.

Хареса ми анализа и коментарите към него.Ако имаме силна десница в управлението ще се е добре за държавата.През управлението на СДС развитието на България е с най-голямо,а какво става винаги при БСП че вече за 3 път води до фалит държавата.Както се вижда и в момента всички започват да протестират.През последните години разходите на хората са се вдигнали двоино,а заплатите не са мръдвали.