Моят приятел Сашо ми е пратил послание да прочета последния му постинг. И в знак на уважение го прочетох. В главата ми останаха две тъпи мисли.

Първата е: „Като бия самара, да се сеща магарето”.

Втората е: „Вярвайте на написаното, а не на това, което правя”.

Не знам защо така си мисля. Но за пръв път не съм напълно съгласен с това, което е написал. Имам чувството, че е тенденциозно. Явно овладял пропагандните внушения, той ми казва: „Всички сме маскари, дайте да дадем път на „нови лица”. Лошото е, че подтекста е „на новите лица, които аз ще ви посоча”. Няма лошо. Въпросът е това ли е големият проблем на СДС?

Според мен проблемът на СДС е съвсем друг. Той не е свързан с „лицата”. Свързан е с политиката, която води последователно от 6 години насам. Политика на самоизолация. Самоизолация в различни посоки:

-         Отказ от собствените си личности и постижения;

-         Отказ от привържениците си;

-         Отказ от ярка опозиционна политика;

-         Вървене след събитията, а не правене на конкретна политика с визия за бъдещето;

-         Откъсване от проблемите на хората и опитът да се прави „европейска политика”, която е тотално непонятна на обикновения човек;

-         Отказ от разширяване на влиянието си;

-         Липса на адекватна коалиционна политика, като отблъсква естествените си съюзници;

-         Липса на диалогичност;

-         И т.н. и т.н.

Самоизолацията е големият проблем на СДС. Опитът да бъде „стерилен”. В него да бъдат само хора, които нямат грехове. Ангелчета. Може и некадърни. Или поне – посредствени. Не като експерти, а като политици. Това са две различни неща.

Трябва да се даде отговор на тези въпроси: Кой и от каква позиция лансира този вид политика? Кой и защо продължава да създава Младеновчета и Абаджиевчета? Кой и защо е против политическата конкуренция, а ни пробутва свои маши, избрани по същия недостоен начин, за който говори Сашо? Кой и защо е решил, че на СДС не му трябват партньори, че не трябва да събира всички, които желаят да бъдат с него? Кой и защо реши, че е по-добре да си сам, но горд и неразбираем за обществото, отколкото да станеш естествен лидер на всички демократично мислещи българи? Да ги обединиш, да ги приютиш, да ги поведеш по път, който ще даде възможност да се реализират десноцентристките им виждания в полза на всеки от нас.

Насрочването на извънредна конференция колкото може по-бързо не е добър знак. Тя е опит да се съхрани статуквото. Тя си поставя неправилни цели.

Въпросът в СДС не е кой да е лидер, а каква политика трябва да води. Въпросът не е кое крило да надделее, а могат ли тези хора да създадат екип. Не търсене на врагове. Вътре и извън СДС. Дилемата не е София или провинция, не е стари или млади. Въпросът е има ли визия каква политика трябва да прави СДС и тогава да се търси екип, който може да я проведе. А не дребнави боричкания. Не поставяне на марионетка, на която някой да и дърпа конците. Не и лидер, който отново да се отлепи от земята и да се мисли за божествен. Не и ръководство от хора, които са като диоди – само да предават, а да не приемат.

 

На СДС му трябва силно ръководство. Ръководство, което може да прави политика. Ръководство от можещи политици. Ръководство от хора, които не произнасят присъди, които не делят хората на приятели и врагове, които могат да правят политика, а не да мислят за личното си реализиране и/или благоденствие.

СДС има нужда от "по-конкретна" идеология, и едва тогава ще може да прави силна политика. Като се каже "синя идея" всеки разбира каквото си иска, а определението дясно и дясно-център ще се съгласите, че в България не значи нищо, или по-скоро може да значи почти всичко!

В съвременния свят класическа идеология се изповядва в много малко партии. За България една дясноцентристка партия трябва да изповядва либерална икономическа политика, християндемократическа социална политика и консерватизъм по отношение на ценностите на обществото и свободата на личността.