Българският Парламент прие на първо четене изменения и допълнения на Закона за местните избори.

Моето становище по предложенията за изменения и допълнения на Закона за местните избори е следното:

1. Приемам с удовлетворение отхвърлянето на предложението за задължително гласуване от Народното събрание. Смятам, че това е антидемократично предложение, което има за цел запазването на статуквото на партии, които обществеността не иска да подкрепя и опит за прилагане на „изкуствено дишане” на подобни партии. Това предложение противоречи на Конституцията на Република България. То ще доведе до тежки извращения на изборните резултати и ефекта от прилагането му ще бъде обратен на очаквания от вносителите и поддръжниците му.

         2. Въпросът за уседналостта се тълкува превратно. Аз съм убеден, че трябва да има правила, но те не могат да противоречат на общоприетия принцип. А той е – през последната година гражданинът да е живял не по-малко от 183 дни в Република България. Всеки друг принцип е конюнктурен и противоречи на общоприетите принципи. По отношение на кандидатите за кмет и общински съветници този принцип е вреден за налагане, защото в повечето случаи се отнася за малките общини, където избирането на всеки кмет или общински съветник, който е напуснал тази община, а сега е готов да работи за нея, е положителен жест и трябва да се поощрява.

         3. По избора на районни кметове.

         Изборът на районни кметове е недопустим и противоречащ на смисъла на избори за кмет. Не е възможно на една и съща територия да има преки избори за кмет на община и на части от тази община. Още повече, че в районите на градовете с районно деление (София, Пловдив и Варна) тези общински служители нямат правомощията и функциите на кметове. Те са висши общински чиновници на изнесени общински административни структури, които изпълняват само административни услуги. И не трябва да имат други функции, особено вменени чрез закон. Общината трябва да остане единна територия, управлявана от законите и решенията на Общинския съвет. Не е възможно да има оправомощен чрез пряк избор друг орган, който не е натоварен със законодателни функции и който не би трябвало да има паралелни правомощия с тези на кмета на съответната община. Тези общински служители, които изпълняват административни услуги и не носят никаква отговорност за управлението на района трябва да се наричат пълномощници на кмета или в краен случай заместник-кметове, избрани от съответните общински съвети.

4. Предложението за пряк избор на кметове на села с население над 100 жители е също толкова неприемливо, дори вредно и няма да донесе нищо добро за живота на тези села. Единственото добро ще бъде за отпаднали от номенклатурата на една или друга партия функционери, на които ще бъде осигурена „престижна” работа, дори и след пенсионирането им. Предлагам да има пряк избор на кметове за населени места над 500 жители. Ако населено място е под този брой жители, то трябва заедно с други, граничещи помежду си населени места, които общо имат над 500 жители да си изберат общ кмет на населените места. Такъв подход ще има много по-добър ефект за развитие или съхраняване на малките населени места, ще доведе до значително съкращение на разходите на съответните общини и ще напълни със съдържание работните дни на избрания кмет..

         5. При избора на общински съветници  категорично защитавам принципа изборите да бъдат мажоритарни в рамките на партийната листа без прагове. Т.е. след изборите листата се подрежда по броя на получените гласове за всеки от участниците в листата. По този начин ще бъде преодолян опитът на партийните велможи по места да се нареждат на избираемите места без да имат доверието на своите избиратели.