Бързо текат дните преди местните избори. Тези дни са особено важни за представителите на десницата. Те трябваше да преговарят, за да намерят формулата на успеха. 
Така ли е, обаче?
Като изключим София с нейната специфика, където едва ли не всеки иска да има кандидат за кмет и не се очакваше да се получи нещо смислено, в провинцията е пълна трагедия. Уж се водиха преговори, уж се подписваха различни споразумения, уж имаше голямо желание за единодействие, а какво се получи? Почти няма град в България, където в дясно да няма три, четири и повече кандидати, които претендират, че са десни. Отделно "корпоративни" кандидати. Отделно "частни" кандидати.
Цялата тази безпомощност да се преодолеят личните и партийни интереси ще доведе до едно: да се увеличат шансовете на онези партии, които по принцип са опоненти на десницата. 
Остават още десетина дни, в които представителите на десноцентристките партии трябва да направят още едно усилие. Да се опитат да намерят формулата на успеха, т.е. да продължат да преговарят. Да търсят възможния успешен кандидат. И да застанат зад него. Дори да не е техен представител.
Може ли да стане това? Ако питат мен - може. Но трябва разум и отговорност. Да не се мисли толкова за тясно партийните интереси, а за хората, които очакват от политиците да проумеят, че старата басня за орела, рака и щуката ПОДАРЯВА властта на комунисти или техни креатури.
Провеждането на допълнителни преговори може и да не доведат до промяна на статуквото, да се регистрират вече определените кандидати. Но могат да доведат до разбирателство как да постъпят на балотажа. Могат да се разберат да имат обща програма и единодействие след изборите. Могат да се огледат за евентуални председатели на комисии и много други неща от бъдещата работа на Общинския съвет.
Липса на стратегическо мислене е самодоволността от постигнатото до днес. Проява на мъдрост и политическа зрялост е търсенето на максимално доброто споразумение преди регистрацията на кандидатите. Доказателство, че е възможна консолидация на десницата е взаимната отстъпчивост, разумния компромис в името на една по-голяма цел.
Тези местни избори са тест за възможността да се възроди автентичната българска десница. Това е важно не само, за да се определи кой ще управлява една или друга община, а дали България ще има след две години дясно управление. Така, че политиците от всички общини трябва да проумеят, че техните действия не могат да се пречупват само през призмата на личния им интерес, а да разберат, че от техните действия зависи и бъдещето на техните избиратели. Ако го искат това, разбира се.
Ако не бъде направено всичко възможно в тези най-важни дни, много български общини ще имат не такова управление, каквото искат мнозинството от техните граждани. И пак ще си останат по къщите.

мно-ого песимистично, г-н Ботев, много; тези местни избори изобщо не са никакъв "тест" за следващите след две години избори; тези избори са важни за всеки един конкретен район на страната днес, а не като нечии тестове за следващите парламентарни избори;
а и всъщност, две години са много време;

Просто познавам обстановката в страната и съм убеден, че в оставащите дни могат да се направят усилия от местните политици да постигнат по-добри резултати на изборите.
За теста ще говорим след изборите. Две години са и много и малко. Зависи от много фактори.

че правителството ще доживее още две години...

Силна дясна партия няма. От провалили се и остарели да градиш ново пак не става, абе това и децата го знаят...
Ако така продължавате да мислите, тежко на България.
Народа не им вярва господа!

През 1997 г. така говореха и за БСП. 8 години след това те дойдоха на власт и сега все още (за съжаление) ни управляват. Така, че не бъди много сигурен какво ще бъде след две години. По-важното е, че признаваш, че ГЕРБ няма нищо общо с десницата.