Тук няма да стане дума за „класическия случай” Благовест Сендов. И за други като него. Ще стане дума за други, които в името на властта и/или келепира са готови да предадат всички и да продадат всичко.

Идат избори. Всички казват – много важни. Важни за какво? Или важни за кого? За „кандидатите”. Кандидати за кметове и общински съветници. Едни и същи. Някои до болка познати на избирателите. Мераклии (кандидати на турски език). И между тях пълно с ренегати (отстъпник, изменник, предател).

Има няколко, за които е добре да стане дума. За другите, всеки може да си попълва списъка. Защото в тези близо 18 години примерите са безбройни.

Кирил Йорданов. Кандидат за трети мандат за кмет на Варна. С интересна биография. Областен управител от СДС. Останал на този пост в правителството на друг ренегат – Любен Беров. След това депутат от „гражданската квота” на БСП. И накрая - кмет от БСП. Други казват, че не бил на БСП, а на нейни производни. Задкулисни. Сега във Варна ще преброят колко хора са потенциални ренегати.

Георги Иванов. Кандидат за трети мандат за кмет на Хасково. Първият мандат – от СДС. Вторият мандат – независим. Сега, кандидат на БСП. Честито на хасковлии.

Мога да продължа този списък. И ще стане много дълъг. Защото във всяка община ги има. Не само по тази линия „СДС-БСП”.

Повдигам този въпрос, защото има още малко време, за да се огледате. И да се замислите. Ще гласувате ли за ренегат. Може. Но трябва да знаете едно. Няма случай, в който някой да е предал само един път. Предателството е манталитет за този тип хора. То няма граници. Важно е да е на власт. Важно е да е той. Няма свян, няма чувство за вина, няма морал, няма отговорност. Всичко е власт. А избирателите – кучета ги яли.

Както се казва: Честито на спечелилите. Те не са виновни. „Народът” им е дал доверието си.

като по-известен ренегат е известно какво се е произнесъл.

Ако някой се е доказал като добър професионалист защо да не гласуват за него хората?

Не е ли жалко, че партиите като видят някой по-качествен човек и ще се избият да го издигат? Кой е всъщност ренегата - дали доказалият се човек или партията, която е готова на всякакви безпринципни съюзи за да пробута колкото се може повече безименни мекерета за общински съветници?

Като се "окопае" такъв кмет в дадена община,
като се обвърже с местните фирми и богаташи,
като раздаде сладки кълки на всички партийки,
И ... никой не може да го смени
И във Варна, и в Бургас и т.н.
Партииките само се надпреварват да го издигат, защото им е ясно че той и без тях ...

Тук в Карловско има един селски кмет,
който се кандидатира за 10-ти път

Прави ли ви впечатление, че и на хората не им пука от това? Много ми е интересно някой да ми обясни какво значи "професионализъм" за един кмет. 17 години не можах да си изясня това. Ако е да краде професионално, да, разбирам го.

ренегати са, предатели са, заслужават презрение.
Но не е ли виновна донякъде и политическата система, която практически изключва възможността безпартиен и наистина независим кандидат да спечели.

Ако човек е посветил живота си да прави кариера в местната власт, ще му се наложи да работи с всяка партия, която може да го остави на мястото му - без това си губи работата. Пък и ако е добър като кмет - по добре е да остане такъв и за хората.

Сякаш не е много по-различно от висш чиновник в министерство, който не си сменя работата защото партията, на която симпатизира, е загубила властта.

Не ги оправдавам. Аз не бих постъпил така. Щом си обещавал нещо на хората и си бил избран с доверието им - ако ги предадеш - си предател и измамник. Аз бих си потърсил друга работа.

Но и системата има вина. Ако имаше реално местно самоуправление, ако местният кмет не зависеше така силно от централната власт - както за избирането си, така и за да си гледа работата - случаите на ренегатство щяха да са много по-малко.

Може и да не съм прав - нямам опит в тази област, само наблюдавам с жив интерес. Но се опитвам освен вините да търся и причините.

Може би си прав, но на мен ми е трудно да си обясня, как мога да гласувам за кандидат, който е независим. Дори да има програма. Според мен партийната принадлежност, ако сме нормална държава, би трябвало да е гаранция, че този кандидат е носител на определени принципи - либерални, консервативни, социалистически и т.н., т.е. той може да бъде прогнозируем. Друг е въпросът каква е ситуацията в България. Но това не значи, че не трябва да обсъждаме тези въпроси и да търсим правилния отговор.

Професионализъм означава да работи добре с общинския съвет, областната управа и държавнитеинституции; да привлича инвестиции и да създава условия за добър бизнес в общината - инфрасруктура и прочее; да поддържа администрация в рамкитена разумния минимум ... и напоследък - да има в общината подготвени хораза печелене на проекти.

е на последно място е диалогичност и работа с партийните централи

това, което казваш. Но може би при нормална партийна система ... Защото при нас почти всички партии са или инфантилни (онези стотици партии дето нищо не знаем за тях) или трябва да се пререгистрират по Търговския закон ...
Всъщност казвам го от коректност и предпазливост защото още не познавам други - иначе щях да се запиша в някоя.
Бил съм свидетел за партиен живот при който тежестта на гласа зависи от вноската в партийната каса ... сякаш партийните финанси са акционерен капитал ... , а избираемите места се купуват. И знам, че това, което знам е само малка частица от общия политически живот, който е много -корумпиран в още по-големи мащаби -понеже видях нещата на ниско и периферно ниво. Представям си какво е по върховете.

При такъв партиен живот партийната принадлежност (и лоялност) не гарантира нищо.
Черепа сигурно има най-лоялните политици в своята партия. Доган - също. И какво от това ...