Темата за изборите ме вълнува много отдавна. Особено несъвършенствата на избирателната система. Писал съм по темата, но не срещах достатъчно подкрепа. Със случващото се след местните избори масово оспорване на изборните резултати и появата на съобщения за престъпни действия на членове на избирателни комисии и длъжностни лица, много от моите тези започват да се доказват.
В последно време темата за изборите бе обект на две статии от Пламен Юруков във в. „Политика” и на Соломон Паси във в. „24 часа”. Това ме кара да си мисля, че сега е моментът да се появят повече мнения по темата, за да се намери подходящия начин за модернизиране на избирателната система.
Продължавам да твърдя, че няма избори през последните 18 години, които поне частично да не са манипулирани или фалшифицирани. Като се започне от секционните комисии, през общинските и ЦИК. Ако не беше така, в избирателните закони отдавна да бяха направени промени, които да намалят тези възможности.
Кои са основните проблеми?
Първият е свързан с начина на формиране на състава на секционните комисии. Никой не може да отрече, че в много населени места в България СИК са формирани от „съмишленици”, независимо че представляват различни политически сили. В този тип секции фалшификациите са огромни. Те не са известни на обществеността, само защото досега не е имало масова проверка на изборните резултати. С очите си съм виждал протокол на СИК от изборите през 1990 г., в който ясно личи, че броят на гласовете за различните партии са попълнени по-късно, когато е било известно какъв е търсения от определена партия резултат.
Другият е свързан с приемането на резултатите от ОИК. Не е тайна за много хора, че голяма част от протоколите се коригират преди приемането им от ОИК. Опитът на отделни партии да водят паралелно преброяване никога не води до същите резултати, които дава ОИК.
Третият е свързан с факта, че никога досега не е бил използван софтуер, който е верифициран и валидиран от трета, независима страна. Какво става в ЦИК вероятно само няколко души знаят.
Тези три проблема можем да наречем субективни.
Има обаче и други „дадености”. Например разпределението на избирателните райони, които водят до изкривяване на резултатите. Особено при парламентарни избори. От една страна е тежестта на един мандат, но от друга е процентът, с който се определя един мандат. Да вземем пример с Габрово и Бургас. Възможно е след изборите един мандат да има еднакъв брой избиратели в двата избирателни района, но в процентно отношение за Габрово средно един мандат е 25 %, а за Бургас – 7,7 %. Няма значение каква е използваната система за разпределение на мандатите – дали е Д’Онт или Хеър-Ниймайер. От Бургас мандати ще вземат почти всички партии, минали бариерата от 4 %, а от Габрово – обикновено водещите две партии.
Някой мисли ли си, че тези, а и редица други недостатъци на избирателната ни система са случайни? Дори да има и най-малко съмнение в достоверността на резултатите от едни избори, трябва да се търси начин те да бъдат преодолени.
От тук следват моите предложения за промени в избирателната система на България:
Първото е промяна на избирателните райони.
След 10.11.1989 г. избирателните райони в страната са 31. Те са изключително неравномерно разпределени по брой на мандатите за народни представители – от 4 до 14 като с изключение на София (3) и Пловдив (2) припокриват територията на сега съществуващите области. При това разпределение не е възможно избирателните райони да бъдат с еднаква тежест за един мандат.
Моето предложение е избирателните райони да се преразпределят и да станат 13. В този случай мандатите в отделните райони ще бъдат между 17 и 22 (Пловдив), „тежестта” на един мандат между 32200 и 34300 избиратели. Избирателните райони се разпределят както следва:
1. Областите Видин, Монтана, Враца - 17
2. Областите Плевен, Ловеч, Габрово - 19
3. Областите Русе, Велико Търново - 17
4. Областите Разград, Търговище, Силистра, Добрич - 19
5. Областите Варна, Шумен - 20
6. Областите Бургас, Ямбол - 18
7. Областите Стара Загора, Сливен - 18
8. Областите Смолян, Хасково, Кърджали - 17
9. Област Пловдив - 22
10. Областите Пазарджик, София-област - 17
11. Област София – 1 - 18
12. Област София – 2 - 18
13. Областите Благоевград, Кюстендил, Перник - 20
Даже има още по-добър вариант. Община Асеновград да премине към район № 8, при което Пловдив ще остане с 20 мандата, а район № 8 - с 19.
При това разпределение и възприемането на идеята на г-н Пламен Юруков за динамични партийни листи без праг (на изборите за евродепутати имаше праг от 15 % и това обезсмисли идеята) ще се получат няколко положителни ефекта.
- Ще има смисъл много от избирателите да гласуват, защото ще подкрепят кандидат, който да бъде желания от тях, а не от партийната централа или, още по-лошо, от партийния лидер;
- Вероятността гласът им да не бъде загубен става много по-голяма, ако подкрепят своята партия, поради по-голямата възможност да има свой народен представител от съответния избирателен район при преминаване на бариерата от 4 %;
- В много от партийните листи ще има по-качествени кандидати.
- Ще намалее броят на участващите в изборите партии и коалиции.
Другото предложение е свързано с възможността да се използват достиженията на техниката, с което ще се решат няколко проблема.
Съществуват електронни системи за гласуване, които могат да бъдат използвани по време на избори. Има с три и с пет бутона. Но могат да се наслагват пултове, колкото са необходими. Всеки бутон да има номер, съответстващ на номера на партията-участничка в изборите. Достатъчно е избирателят да натисне бутона с желания от него номер. Може да има и бутон, който да има смисъла на „бяла бюлетина”.
Естествено има и други технически решения – да се използва клавиатура на компютър или специализирана клавиатура. Могат да се предвидят възможности бутоните да са с брайлови знаци за незрящите, да има възможност за предотвратяване на двойно гласуване като разрешението за гласуване се извършва чрез пръстов отпечатък и т.н. Възможните технически решения са толкова много, че не е тук мястото да се определи кое от тях е най-добро.
Що се отнася до управляващия софтуер, той задължително трябва да бъде верифициран и валидиран от трета, независима страна (най-добре извън България). Естествено трябва да бъде добре защитен от хакери.
Въвеждането на подобна система за гласуване е крачка към въвеждане на електронно гласуване от персонален компютър, което може да бъде въведено в подходящо време, когато се осигури невъзможност за манипулации на резултата.
Ефектът от такъв начин на гласуване е, че субективният фактор - секционната избирателна комисия ще бъде елиминиран. Тя ще има само формални функции да определя кой избирател е упражнил правото си на глас, но няма да влияе на отчитането на гласовете.
Могат да бъдат отбелязани и много други положителни страни:
- Веднага след приключване на изборния ден резултатите могат да бъдат обявени на българския народ.
- Няма да има „тъмни стаички”, няма да има бюлетини и пликове, няма да има броене на резултатите от членовете на комисии, няма да има спорни невалидни бюлетини, няма да има „предаване на протоколите” по цяла нощ, няма да има коли, които да чакат и превозват комисиите, няма да има общински избирателни комисии, няма да има екзит пол, няма да има прогнози докато се чакат резултатите от ЦИК, няма да има възможност за манипулиране на резултатите.
- Финансовите разходи за провеждане на избори ще бъдат рязко намалени.
Приемането на електронното гласуване ще има и друг ефект – бързото достигане на Интернет до всички населени места, където има избирателни секции.
Ще попитате, ние ли сме най-умните първи да въведем подобна практика? Защо не. Дори е нормално това да стане първо в България. С това ще докажем, че сме модерна държава.
Що се отнася до останалите избори – за евродепутати, кметове и общински съветници, избирателните райони не са от такава важност. Но всичко останало е валидно.
Въпросът е готови ли са нашите политици да възприемат такъв подход, при който управляващите няма да могат да влияят на резултатите от изборите.
А нима депутати, общински съветници и кметове, президенти и "вся остальная сволоч" ще се откажат току-така от далаверката? Нима хранилката за "наши и проверени" хора, която ние на майтап наричаме "Секционна избирателна комисия", ще отиде в миналото? Нима всички смешници, представящи се за социолози и политолози, ще поискат да загубят работата си? И нима тези три категории хора не са свързани помежду си?
Кой тогава може да промени всичко? Населението е заспало ориенталския си сън и се буди само от чалгата. В парламента се гласува с чужди карти, а ние ще очакваме да направят някакви си избори (вид гласуване) по-честни? За пред света изборите у нас са честни и демократични... Е, кой тогава?
а на утописта 100ян по-горе - много му здраве от трите категории хора - от Весела Коледа, Весела Лечева и от всички останали, хахах
Мотивите на Индия обаче са коренно различни - чрез бутони с различен цвят се дава възможност на неграмотното население да участва в изоборите.
