Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2010 14:11 - ГРЪМ ВЪВ ВЪЗДУХА
Автор: tsbotev Категория: Политика   
Прочетен: 8119 Коментари: 4 Гласове:
2



Вече месеци наред министър Найденов се занимава с нещо, което не е работа на държавата и на нейните министри. Да прави стандарти. За мляко, за сирене, за месо, за кебапчета и не знам още какви.

За една година беше добре да разбере елементарните правила на Европейския съюз. Държавата трябва да се занимава само с безопасността и опазване на живота и здравето на хората, че даже и на животните.

Що се отнася до стандартите, на национална стандартизация преимуществено подлежат стандарти за технически изисквания към групи продукти, методи за изпитване, стандарти за безопасност и системи за управление. Никой национален орган по стандартизация отдавна не се занимава с разработване и въвеждане на национални стандарти за храни. Не е и възможно и е вредно в условията на пазарна икономика да има стандарти за ограничен асортимент от продукти, с които се пречи на предприемаческия стремеж за непрекъснато разнообразяване на произвежданите продукти, с цел да се задоволи всеки вкус.

Ако министъра беше прочел „Закона за националната стандартизация“ щеше да разбере няколко простички неща:

Че стандартите в България не са „държавни” от юни 1999 г.;

Че закона се отнася само за национални стандарти, а не се отнася за браншови, фирмени, отраслови и други подобни технически спецификации;

Че в България преимуществено се приемат европейски и международни стандарти.

Че в България, както и във всички страни с изключение на тези от ОНД националните стандарти са доброволни за ползване;

Че ако някой иска да въведе като задължително ползването на стандарт или част от него, това може да стане като се цитира в нормативен акт;

Че означението БДС (BDS) не е абревиатура на Български държавен стандарт, а така е регистрирана България в Международната организация по стандартизация (ISO) и няма как да се промени означението и да отпадне „Д”, тъй като с BS се означават британските стандарти.

Друг е въпросът, че в Българския институт по стандартизация все още се поддържат, даже някои все още са действащи, много стандарти за хранителни продукти, каквито имаше по времето, когато стандартите бяха задължителни. Такива действащи стандарти са следните:

БДС 12:1982 Мляко кисело българско. Общи изисквания (от 15.07.2010 г. – БДС 12:2010)

БДС 2651:1988 Сирене бяло саламурено от краве мляко

БДС 15:1988 Сирене бяло саламурено овче

БДС 3370:1988 Сирене бяло саламурено смесено (от овче и краве мляко)

БДС 14:1988 Кашкавал от овче мляко „Балкан“

БДС 3528:1988 Кашкавал от краве мляко „Витоша“

БДС 7253:1975 Консерви месни „Свинско месо ситно смляно“

БДС 7254:1975 Консерва месна стерилизирана „Свинско месо едро смляно“

БДС 7442:1972 Наденици пресни от месо от едър рогат добитък и свинско месо

БДС 7613:1975 Консерва месна „Русенско варено“

БДС 7254:1975 Консерва месна стерилизирана „Свинско месо едро смляно“

БДС 4010:1979 Компот от ягоди

БДС 9742:1976 Компоти диетични

БДС 689:1991 Конфитюри.

БДС 2766:1979 Хляб ръжен и ръжено-пшеничен

БДС 9527:1981 Хляб пшеничен безсолен

БДС 3772:1986 Хляб и хлебни изделия. Класификация и определения

БДС 3412:1979 Хляб и хлебни изделия. Правила за вземане на проби и методи за изпитване

БДС 483:1980 Дрожди хлебопекарски (мая за хляб)

 В Българския институт по стандартизация се съхраняват и дори продават и следните отменени стандарти:

БДС 12704:1975 Кебапчета и кюфтета (полуфабрикати)

БДС 3633:1991 Хляб пшеничен тип „Добруджа“

БДС 3264:1991 Хляб пшеничен тип „Стара Загора“

БДС 3192:1991 Хляб пшеничен тип „Софийски“

БДС 8937:1980 Хляб „Френска франзела“

БДС 9181:1980 Хляб пшеничен пълнозърнест тип „Грахам“

БДС 10544:1981 Хляб „Люлин“

БДС 11857:1984 Хляб „Пирин“

БДС 4013:1985 Хляб „Витоша“

БДС 12566:1975 Хляб „Балкан“

БДС 14092:1977 Хляб „Хеброс“

БДС 11895:1984 Хляб „Пловдив“

БДС 12299:1974 Хляб с пшеничен зародиш

БДС 12905:1981 Хляб за сандвичи

БДС 14949:1980 Хляб „Искра“

БДС 4012:1985 Хляб „България“

БДС 4494:1982 Хляб пшеничен „Славянка“

БДС 8938:1986 Хляб „Киевски плетен“

БДС 9180:1982 Хляб пшеничен-глутенов тип „Диабетичен“

БДС 15582:1982 Хляб, хлебни и сладкарски изделия. Методи за определяне на тежки метали

БДС 16939:1989 Хляб и хлебни изделия. Правила за вземане на проби и методи за микробиологично изпитване

БДС 3450:1984 Хляб и хлебни изделия. Правила за опаковане, маркиране, подреждане, съхранение, транспортиране, предаване и приемане.

Като човек, който дълго време се е занимавал със стандартизация, не мога да разбера смисъла от упражнението на министър Найденов.

Ако е, за да се вземат някакви пари за разработка на стандарти – добре. Някой ще ги вземе и на базата на съществуващите стандарти ще направи осъвременени, което с нищо няма да промени сегашното състояние. Още повече, че този тип стандарти са една рецепта. И нищо повече. Ако беше разработен стандарт за метод за изпитване, щях да го разбера. А то – една рецепта, която и баба ми знаеше.

Ако е, за да се поставят в монополно положение хора, неправомерно регистрирали търговската марка, това е задача за прокуратурата. Склонен съм да си мисля подобни неща след глупавото обяснение, че докато се намери кой да осъществява контрол, това ще върши Патентното ведомство. Това е уникално. Къде и на какво основание Патентното ведомство ще извършва подобен контрол? Но това било временно, докато се преоборудват лабораториите. Ами ако те се преоборудват и започнат да изпитват всяка партида мляко, сирене, кашкавал и т.н., то тези продукти ще станат с цени, които обикновения българин няма да може да си позволи.

Ако е, за да се защити идеята за единен орган за контрол на храните, искам да обърна внимание на министъра, че новото английско правителство седмица след като дойде на власт заяви, че ще премахне единния орган за контрол на храните като неефективен и изразходващ страшно много пари, без да има ефект от това. Защото ако сега този орган ще бъде от 3000 „специалисти”, то много скоро ще нарасне десетократно. Мога да се обоснова, защото знам, че проблемът с липсата на контрол идва от некомпетентните „специалисти” на РИОКОЗ, които така и не разбраха нито какво представлява системата за безопасност на храните HACCP, нито как да извършват контрол. А превърнаха тъй наречения от самите тях „самоконтрол” в собствен бизнес, предлагайки на собствениците на обекти по хранителната верига един сурогат, който няма нищо общо нито със HACCP, нито с ISO 22000.

Ако беше въведено изискването от Закона за храните всяка организация по хранителната верига да въведе изискванията на HACCP, тогава трябваше да се въведат и съответните стандарти от Codex Alimentarius, за които има стандарти. Още повече, че те са разработени от международната организация ФАО и Световната здравна организация WHO и са валидни в цял свят. На всичко отгоре министерството има представител в тази организация. Да сте чули някой в България да говори за тези стандарти? Още повече пък министъра на земеделието? Ако се налага да правим такива стандарти, защо не се предложи да бъдат приети от Codex Alimentarius? Може би защото Турция (Orgu Cheese), Гърция (Feta) и Сърбия също имат претенции за тези продукти и няма как да ги наречем „български”.

Затова питомните нации не правят национални стандарти за хранителни продукти. Правят такива като Бруней, но за ритуала Halal при пилетата. А не за киселото мляко. Правят и в Австралия и Нова Зеландия, но там имат голям проблем, свързан с многото диви животни, които се предлагат за консумация. Освен това те не са част от националната стандартизация и са с други означения. Разделени са на следните групи:

Общи стандарти за храни;

Продуктови стандарти за храни;

Стандарти за безопасност на храни;

Стандарти за първично производство.

В стандарта за бял хляб на Австралия са допустими 218 Е-та с определени допустими норми. Така, че проблемът не е във влагането на един или друг продукт, а в спазването на изискванията за безопасност.

В различните страни има различни подходи за контрол на храните. Например в Канада се произвеждат над 667 вида сирене, които са разделени на 6 типа с изисквания за всеки тип. Във Великобритания е приета системата Red Tractor, като знак за безопасни, качествени и достъпни храни, на които обществото може да се довери.

 

В много страни са разработени Organic Program, с които се гарантира чрез биологично сертифициране предлагане на здравословни храни.

Искам да попитам нещо.

Защо България не е член на Международната млечна федерация IDF (International Dairy Federation), в която членуват 56 страни, от които всички членки на ЕС. Тази федерация работи в сътрудничество с ISO за разработване на стандарти за мляко и вече са приети около 150 стандарта. Последният съвместно приет стандарт е ISO 1211|IDF 1:2010, Milk – Determination of fat content – Gravimetric method (Reference method).

На какво основание и какви стандарти „утвърждава” Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС)?

Мога да цитирам още много аргументи за безцелната дейност на МЗХ под ръководството на министър Найденов. Но е безсмислено. Още повече, че досега не чух овации откъм Брюксел за тази дейност.

Нормалната реакция, за да се осъществява контрол върху състава на храните е друга. И не е работа на държавата. Тя е работа на браншовите организации. Те да си направят браншови стандарти за различните продукти. Те да си намерят формата на контрол и самоконтрол. Те да носят отговорност, ако се влагат вредни вещества в продуктите им. Държавата трябва да следи само това, гарантирана ли е безопасността за потребителите. Да опазва живота и здравето им. С онези, преоборудваните лаборатории. На принципа на случайните проверки и при сигнали от потребителите. Така, както го е приел Европейския съюз. И както се прави там.

А Българският институт по стандартизация когато въведе някой международен или европейски стандарт, свързан с методи за изпитване на хранителни продукти като български национален стандарт, държавният орган за контрол на храните ще има основание да изисква изпитване по този стандарт, за да докаже съответният продукт опасен ли е или е безопасен.

Ако има смисъл от някаква дейност, тя трябва да се ориентира към:

  • съставянето на списък със забранени за влагане в съответната група продукти на определени вредни над определена концентрация вещества
  • съставянето на списък със вещества, които при влагането им изваждат продукта от съответната група продукти и трябва да бъдат наименовани с друго търговско наименование.
  • създаване на стандарти, свързани с методи за изпитване за доказване на наличието и количеството на цитираните по-горе вещества.
  • Разработване на стандарти, които да се предложат за приемане и включване в Codex Alimentarius.
  • България да стане член на Международната млечна федерация IDF.
  • Да се разработи система за сертифициране или схема за оценяване на съответствието на биологично чисти храни

Време е вече някой да разбере, че българските стандарти не са държавни и че стандартизацията си има правила. Тя е много различна от времето на комунизма, към което като че ли иска да ме върне г-н Найденов.

Време е и да не бъдат заблуждавани потребителите, че наличието на стандарт решава проблема с безопасността на храните.

 

 

Инж. Цоньо Ботев

Бивш председател на Държавна агенция за стандартизация и метрология


октомври 15th, 2010  Препечатано от  http://clubsenator.bg/?p=38



Гласувай:
2



1. анонимен - Гръм във въздуха
29.10.2010 16:23
Това е много добре, но дали се разбира от министъра!
АК49
цитирай
2. tsbotev - Не е случайно, че в Европейския съюз ...
30.10.2010 12:27
Не е случайно, че в Европейския съюз се използва термина "административен капацитет". От приемането ни в ЕС досега непрекъснато ни казват, че имаме проблеми с административния капацитет. Мирослав Найденов е доказателство, че тази забележка е все още валидна.
цитирай
3. анонимен - Incemogen
26.10.2012 06:09
http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html - buy avanafil 95 and is slightly April 29 target date or ED in the. http://allbestedmeds.com/compra-avana-italy.html avanafil A couple of weeks matter what and the you after taking these the recommended starting dose show that not that many men experience downsides. Like Viagra and its that might happen to you after taking these them but the stats last longer in bed breath feeling like you. <a href=http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html>avana</a> If you are worried the more dangerous side one pill per day comes to those which.
цитирай
4. анонимен - nalkligmamn
05.11.2012 18:29
http://best-quality-pills.com/buy-suhagra-usa.html - sildenafil If you are dealing with ED or impotence drugs pay attention to the way your body reacts. <a href=http://best-quality-pills.com/buy-doxicip-capsules-usa.html>buy doxicip</a> These are some of to do is take what other men who comes to those which rest of his life. http://best-quality-pills.com/buy-tadacip-usa.html duprost The advantage of avanafil than your body actually on a stable dose one in 24 hours.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tsbotev
Категория: Политика
Прочетен: 440035
Постинги: 110
Коментари: 491
Гласове: 1006
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031