Когато започнаха промените в България ние си представяхме демокрацията като ред, законност и индивидуална свобода. България, в която се спазват индивидуалните права на гражданите, в която няма нетърпимост към различните, каквато имаше до края на 1989 г. Различните по вероизповедание, пол, политическа принадлежност и етнически произход.

Сега, 25 години след Възродителния процес, в България отново има етническо и религиозно напрежение. Случващото се през последните месеци в Бургас, София, Батак е опасна игра с огъня.

Не бих си позволил да произнасям присъди. Не е моя работа. Но не мога да не припомня, че когато една държава е слаба, се стига до подобни прояви. Казвам го, защото Конституцията и законите (виж приложението) на страната ако се спазват и гарантират от властта, не е възможно такова етническо и религиозно напрежение да ескалира (виж чл. 37, ал. 1 от Конституцията).

Ако всичко записано в тези нормативни документи се спазваше, много събития в България няма да могат да се случат. Защото реално погледнато през последните години нарушения на текстовете на Конституцията и законите имаше от последователи на много партии – „Атака”, ВМРО, "Български национален съюз" и политическо движение “Гвардия”, ДПС и др. В повечето от случаите няма адекватна реакция на властта. Няма повдигнати дела, всичко се подминава и това дава повод за нови националистически и комунистически прояви.

Но не само партии и граждански организации, а и части от футболни агитки имат вина за развихрянето на подобни прояви. Тук не става дума за хулиганство, а за нещо много по-сериозно – чисто неофашистки проявления.

Криво разбраната „свобода на медиите” и страха от обвинение в цензура карат много журналисти да се примиряват с изказвания, които веднага трябва да бъдат прекъсвани. Не може да се търпи в медии да се говори, че циганите трябва да се направят на сапун, че всички турци са екстремисти, да се цитират Хитлер, Ленин и Сталин. Не защото сме против свободата, а защото това е в противоречие с нашите закони. И е редно журналистите веднага да прекъсват подобни прояви. Ако не – държавните органи да си свършат работата в съответствие с чл. 40, ал. 2 от Конституцията.

Същото се отнася и до Интернет. Ако напишете „подходящите” думи, ще намерите множество  сайтове, които възхваляват насаждане на расова и етническа омраза и призовават към организиране на групи, които да извършват погроми и саморазправа с обектите на тяхната ненавист. И тук няма реакция.

За да съществува една или друга организация, която насажда расова и етническа омраза, което противоречи на законите на страната вина има и Прокуратурата. Тя е органът, който трябва да се самосезира за подобни прояви и да си свърши работата, както е записано в чл. 127 от Конституцията.

Някой някога произнесъл ли се е дали ДПС е етническа партия или не? Какви са критериите за „етническа партия”? Къде са разписани? Всички казват, че „Евророма”, „Рома”, ДРОМ и Солидарност са цигански партии, т.е. чисто етнически. Кой и как ги регистрира?

В преамбюла на Комунистическа партия на България пише: „Комунистическата партия на България води своето начало от Бузлуджанския конгрес от 02.08.1891г. Тя е класова партия, духовен наследник и идеен продължител на учредената от Димитър Благоев марксистка партия, приема нейната история като своя.”. А в преамбюла на Българската комунистическа партия е  записано: „Българската комунистическа партия е същата, която предатели и контрареволюционери, овладели върховете й, се опитаха да унищожат на 3 април 1990 година”. Тогава кой и как регистрира тези партии като наследник на престъпната БКП, както пише в Чл. 3., ал. 2 от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен.

Има още много въпроси, които чакат своето разрешение. Но основната роля е на държавните институции, а не на един или друг самозабравил се „лидер”. Ако продължат компромисите и затварянето на очите към явни престъпления (както е записано в Наказателния кодекс) ще продължават рецидивите от едни и същи партии, организации, лидери и участници в тях. И свободата ще бъде заменена от слободия*.

Дай Боже да не се сетим за това, когато вече ще бъде късно!

*слободия - разпуснатост, разпасаност, необузданост, безчинство, разхайтеност, разгащеност, разюзданост

Приложение (извадки от нормативни актове)

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 11. (4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.

Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.

Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.

Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.
(2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 127.Прокуратурата следи за спазване на законността, като:
1. ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
2. може да извършва разследване;
3. привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер;

ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ

Чл. 2. (3) Политическите партии използват демократични средства и методи за постигане на политическите си цели.

Чл. 38. Политическата партия се прекратява при:

4. влязло в сила решение на Конституционния съд, с което политическата партия е обявена за противоконституционна;

5. разпускане с решение на Софийски градски съд.

Чл. 40. (1) Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато:

1. с дейността си нарушава системно изискванията на този закон;

2. дейността й противоречи на разпоредбите на Конституцията;

(2) Решението на съда по ал. 1 се постановява по иск на прокурора.

Чл. 41. (3) Решението за прекратяване на политическа партия се вписва в регистъра на Софийския градски съд и в 7-дневен срок от вписването се обнародва в "Държавен вестник".

ЗАКОН ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН

Чл. 3. (1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 162. (1) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(2) (изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.

Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност се наказват:

1) подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години;

2) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация.

(2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години;

2) за всички други - лишаване от свобода до три години.

(3) Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от три до петнадесет години, а всички останали - с лишаване от свобода до пет години, когато не подлежат на по-тежко наказание.

Чл. 164. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) (1) Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до четири години или с пробация, както и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

(2) Който оскверни, унищожи или повреди религиозен храм, молитвен дом, светилище или прилежаща към тях сграда, техни символи или надгробни паметници, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с глоба от три хиляди до десет хиляди лева.

Чл. 165. (1) Който със сила или заплашване пречи на гражданите свободно да изповядват своята вяра или да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, общественият ред и добрите нрави, се наказва с лишаване от свобода до една година.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който по същия начин принуди другиго да участвува в религиозни обреди и служби.

(3) За деянията по чл. 163, извършени против групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с религиозната им принадлежност, се прилагат предвидените в него наказания.