Днешният първи инвестиционен форум е обърнат към една по-специална група инвеститори, тези които са готови да рискуват, да инвестират не в чушки и домати, не в торове и стомана, не в платове и мебели, а такива, които търсят подходящото място да инвестират в човешки интелект, научно-развойна дейност, в производства, основаващи се на интелектуалните достижения на човека, а не на природните ресурси на страната. (Ал. Божков)
Тази тема трябваше да бъде основна както за правителството, така и за медиите. С нея трябва да лягаме и ставаме, ако искаме да променим България. Това не може да се случи, след като проспериращите страни говорят за Cloud Computing и нанотехнологии, а нашият министър-председател е убеден, че приоритет в икономическото развитие на България са земеделието и туризма. Няма страна в света, която да е постигнала просперитет само с развитие на земеделие и туризъм. Дори в тези области да се въвеждат високи технологии.
Доказателство за неразбирането на значението на технологиите, иновациите и икономиката на знанието е и отразяването от медиите на Седмия иновационен форум.
Заглавието на няколко медии беше: „Бойко Борисов: Да изнасяме висшисти като футболисти”. Това са разбрали журналистите от всичко, което са чули на форума.Известно е, че научните изследвания и иновациите са в основата на икономика базирана на знанието, където науката и технологиите са основна движеща сила на икономическия и социалния прогрес и ключов фактор за конкурентоспособността, заетостта и качеството на живот. Научните изследвания, на практика, са фокусирани за развитието на всички индустриални браншове. Налице е висока степен на интердисциплинарност на разработките, целящи синергезис между нано- био- инфо науки и технологии. Създаването и развитието на иновациите и високите технологии трябва да се разглежда като част от икономическото развитие.
Когато говорим за иновативно предприятие, то трябва да разбираме че е това, което през последните три години e реализиралo на пазара нови или значително усъвършенствани продукти/стоки и услуги и/или процеси.
Характерните черти на иновативните организации са:
- децентрализирани, неформални, с минимален брой йерархични нива и много по-често с обща, отколкото със специализирана насоченост;
- притежават култура, която цени независимото мислене, поемането на риск и усвояването на нови знания;
- имат визия;
- променят се защото виждат, че са възможни по-добри начини за работа, а не защото трябва да се променят;
- вграждат креативността и иновациите в самите себе си;
- предпочитат откритата комуникация пред формалните процедури и процеси;
- не персонализират конфликтите;
- фокусират се върху това кого познаваш, както и върху това, което знаеш;
- ценят индивидуалността и разнообразието;
- насърчават забавленията на работното място;
- възнаграждават любопитството;
- не вярват в универсалните решения;
- насърчават хората да се противопоставят на правилата;
- толерират грешките;
- избягват наказанията
- позволяват храбрите мисли и действия, времето за инкубиране на идеи, отвореността към съзерцанието и всички останали понякога странни поведения, които разкриват различно, креативно разсъждение
Като се имат предвид качествата на голяма част от притежателите на капитали е лесно да се намери отговор защо е малък броя на иновативните предприятия в България и какво е отношението към високите технологии и икономиката на знанието.
Когато обсъждаме темата за технологии, иновации и икономика на знанието всичко трябва да бъде подчинено на стратегията на Европейския съюз „Европа 2020” за растеж през следващото десетилетие. Тази стратегия си постави пет амбициозни цели – в областта на заетостта, иновациите, образованието, социалното приобщаване и климата/енергията, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г. Държавите-членки ще приемат собствени национални цели във всяка от тези области.
За да се гарантира, че всяка страна от ЕС прилага стратегията „Европа 2020“ по начин, съответстващ на специфичните обстоятелства в нея, 5-те цели на равнище Европейски съюз се преработват в национални цели, като отражение на желанието на всяка държава да допринесе към общоевропейските усилия. Това се извършва в диалог с Комисията, за да се провери съответствието между националните цели и водещите цели на ЕС. Приоритетите са:
- Интелигентен растеж - означава постигане на по-добри резултати в ЕС в образованието, изследванията/иновациите и цифровото общество;
- Устойчив растеж - изграждане на по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика, намаляване на емисиите и предотвратяване на загубата на биоразнообразие, разработването на нови екологични технологии и производствени методи, въвеждане на ефикасни интелигентни електроразпределителни мрежи, използване на мрежи в европейски мащаб за предоставяне на допълнително конкурентно предимство на нашите предприятия, подобряване на условията за бизнес, помагане на потребителите да правят добре осведомен избор.
- Приобщаващ растеж — икономика с високо ниво на заетост, благоприятстваща икономическото, социалното и териториално сближаване.
- Излизане от кризата:- Оздравяването на публичните финанси. Всяко евро, похарчено за обслужване на дългове е хвърлено на вятъра. По-добре е то да бъде инвестирано в образованието, иновациите и здравеопазването.
- Важно условие за засилване на инвестициите е гарантиране на отговорно функциониране на банковата система в услуга на икономиката.
- Освен това Европа взе важни мерки за защита на работните места, подкрепа на търсенето и подпомагане на бизнеса да издържи на кризата.
Националните програми за реформи съдържат елементите, необходими за специфично за държавите и тематично наблюдение на напредъка по отношение на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Въпреки значителните финансови ограничения, правителствата трябва да гарантират непрекъснатост на инвестициите в ключови сфери за укрепване на потенциала за растеж, например посредством образованието, изследванията и иновациите или енергийната ефективност. Всяка страна определя националните си цели в своята национална програма за реформа, която трябва да е готова през април всяка година. Април мина, но досега не са ми известни българските национални цели.
На всички е известно, а и има достатъчно информация и доказателства, че България е на последните места в Европейския съюз по изпълнение на Лисабонската стратегия за растеж и заетост, с нисък индекс на иновативност, дял на иновативните фирми, иновационно коопериране, регистрирани европейски патенти и др. (Community Innovation Survey 6). Затова е по-важно да се очертаят проблемите и да се направят правилни изводи за състоянието на високите технологии, иновациите и икономиката на знанието в Република България.
Каква е сегашната действителност?
-Приети са Иновационна стратегия на Република България (Решение на Министерския съвет № 723 от 8.09.2004 г., изменена с РМС № 385 от 22.05.2006 г.) и Национална стратегия за развитие на научните изследвания.
-Създадени са Национален иновационен фонд, администриран от ИАНМСП и Фонд „Научни изследвания” към МОН
-Приета е Национална програма за ускорено развитие на информационното общество в Република България ( 2008-2010г.) и се води Обществено обсъждане на тема „ЕС след i2010г.- обществена консултация за i2015”;
-Приети са: Закон за електронното управление, Закон за насърчаване на научните изследвания и Закон за електронна търговия;
-Създадена е Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" към МТИТС;
-В процес на изпълнение е ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”. Приоритет 1: Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности.
-Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, някои институти на БАН и университетите последователно (с различен успех) работят по въпросите на високите технологии, иновациите и икономиката на знанието.
Къде сме ние?
Ш Липсва визия как да се подобри имиджа на българската икономика. България е на 76-о място в класацията на Световния икономически форум (СИФ) на най–конкурентоспособните държави за правене на бизнес.
Ш Представата на правителството за високи технологии е свързана само с IT и ICT
Ш Правителството в лицето на министър Дянков спря финансирането на Националния иновационен фонд и той поне временно преустанови своята дейност.
Ш Разчита се на финансиране по Оперативната програма „Конкурентоспособност”, в управлението на която ясно проличава липсата на административен капацитет.
Ш България има почти два пъти по-малко иновативни фирми от средното за ЕС равнище и по този критерий страната е на едно от последните места в ЕС-27.
Ш Смущаващ е анализът на тенденциите в основните съставляващи/характеризиращи иновационната дейност по данни от Евростат 2008, а именно:
o НИРД, извършвана от фирмите в България от 13% през 2004-6 (в ЕС 50%) намалява на 9% през 2008;
o Въвеждане на нови продукти на пазара от 22% през 2004-6 (в ЕС 36%) намалява на 12% през 2008;
o Обновяване на оборудването-закупуването на машини, оборудване, софтуер от 73% през 2004-6 (в ЕС 73%) намалява на 31% през 2008;
o Обучението на кадрите от 29% през 2004-6 (в ЕС 51%) намалява на 11% през 2008;
o Придобиването на разработки от други/външни НИРД от 9% през 2004-6 (в ЕС 26%) намалява на 3% през 2008.
Какви са основните изводи?
Ш Науката и иновациите не са национален приоритет;
Ш Липсва единен център на политически решения, който да координира националната иновационна, технологична и научна политика и да е пряко ангажиран с развитието на иновационния потенциал на страната.
Ш Националната иновационна система все още представлява хаотичен набор от публични и частни организации, между които липсват взаимодействие и диалог. Институционалната и организационната структура на иновационната система значително изостават от пазарните реалности и реформите, които трябва да се извършат.
Ш Липсата на държавна политика в областта на иновациите и повишаване конкуретоспособността на българската икономика се отразява в анализа на ефекта от иновациите в дейността на фирмите - намалява влиянието върху асортимента, енергоемкостта на произвежданата продукция, намаляване разходите на труд;
Ш Инвестициите в изследователска и иновационна дейност относително намаляват на фона на растящите разходи за издръжка на администрацията.
Ш По показателя разходи за НИРД като процент от БВП ( 0,48% при 3% цел на Лисабонската стратегия) България остава в дъното на европейската класация, а тенденцията на намаляване за последния десетгодишен период обрича страната на трайно икономическо изоставане и неустойчив растеж. На този фон не звучи убедително и обосновано поставената в проекта за Национална стратегия за развитие на научните изследвания цел за нарастване на разходите за НИРД до 1,8% за 2018 г.;
Ш Силно намаляват издадените патенти за български и чуждестранни продукти, от което може да се направят следните изводи:
- Намалява изследователския потенциал, понижава се неговият капацитет в българските фирми;
- Чуждите фирми вече не се страхуват от българските фирми в това направление (не патентоват свои разработки, поради убедеността, че българските фирми не са в състояние да ги копират), което се отразява отрицателно върху привличането на чужди инвеститори;
-Показателен за конкурентоспособността на българската икономика е преобладаващият брой на физическите лица, в полза на които са издадени патенти, а не стопански организации. Това говори за липса на стимули за създаването, внедряването и използването на технологичните продукти от фирмите;
Ш Спря положителната тенденция на сертифициране на фирми за съответствие с международните стандарти за системи за управление;
Ш Без целенасочена държавна политика за стимулиране на иновации при реализиране на национални приоритети (а такива досега няма) ние не бихме могли да бъдем достоен партньор на страните от ЕС, няма да можем да постигнем критериите на Лисабонската стратегия, ще бъдем в ролята на бавноразвиващия се ученик. Тази ситуация влияе много отрицателно върху конкурентоспособността на българската икономика и върху самочувствието на българските предприемачи/иноватори. Влошава се доверието на чуждите инвеститори в интелектуалния потенциал на българските партньори и професионалното ниво на българските специалисти. Шансът за българската икономика остава в потенциала от български специалисти, които напуснаха България и работят за водещи компании по света.
Какво трябва да се направи?
1. България има нужда от интегрирана национална стратегия за научно, технологично и иновационно развитие, която да защити интересите и да развие компетенциите на всички групи участници в създаването и внедряването на ново знание – изследователски и образователни звена, технологични посредници и консултанти, иновативни фирми.
2. Обновената и успешна иновационна политика на България трябва да бъде съобразена със Стратегия „Европа 2020” и да се основава на пет основни приоритета:
- Повишаване на публичните и частни инвестиции в изследванията и развитието, както и иновациите;
- Подобряване на ефективността на обществената политика за подкрепа;
- Развитие на бъдещи таланти, чрез адаптиране на системите за образование и обучение в отговор на новите изисквания за компетенции;
- Стимулиране на търсенето и пазарите за иновации, следвайки започнатите Европейски инициативи в областта на екологичните иновации;
- По-добро интегриране на политиките на ЕС, влияещи на иновациите.
3. Да се създаде Министерство на науката, развитието и високите технологии, под „шапката” на което да бъдат Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи", ИАНМСП, БАН, Патентно ведомство, Фонд „Научни изследвания” към МОН, държавните университети, Българска служба за акредитация, Български институт по метрология.
4. Да се създадат правила за публично-частно партньорство в областта на иновациите и икономиката на знанието.
5. Патентното ведомство да предоставя на Правителството периодично информация за перспективни високотехнологични патенти, на които да бъде осигурена патентна защита в света и да се подпомогне внедряването им в български предприятия.
6. Да се гарантира равнопоставено отношение на държавата към научните изследвания и иновациите в 10-те тематични направления: Здраве; Храни, Биотехнологии и Селско стопанство; Информационни и комуникационни технологии; Нанотехнологии, материали и производства; Енергия; Околна среда; Транспорт; Социално-икономиически изследвания; Космос и Сигурност.
7. Да се създадат регионални стратегии за изследвания и иновации, разработване и формиране на регионални модели за развитие, основани на знанието, регионално партньорство между публичния и частния сектор, връзки между изследователи, фирми и финансови институции, както и работа в мрежа между технологичните иноватори в българските региони. Без наличието на полицентричност (поне един добре развит град в регион, който да играе ролята на притегателен център за инвеститорите) би било трудно да се постигне устойчиво развитие.
8. Да се създаде програма за качествено обновление на инфраструктурата на университетските и изследователски лаборатории, отговарящи на съвременните технически достижения.
9. С цел ускорено внедряване на високотехнологични продукти да се създаде благоприятна среда (научни инкубатори, високотехнологични паркове, национални лаборатории, национални изследователски центрове, центрове за компетентност и др.), включително осъвременяване на законовата уредба и редуциране на данъците и таксите за развитие на гъвкави МСП.
10. Спешни и адекватни мерки на политиката за подобряване на бизнес средата в България, между които е и насърчаването на иновациите, високотехнологичния експорт и технологичното сътрудничество.
11. Да се създадат инструменти за съфинансиране на проекти, спечелени от български организации по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации на ЕС.
България трябва да преосмисли своята икономическа политика и да излезе със стратегия за икономически възход на основата на икономиката на знанието, на иновациите, на развитие на високите технологии, носещи висока добавена стойност.
Не съм убеден, че това правителство е в състояние да го направи. За това е необходима визия, политическа воля, административен и интелектуален потенциал.
Не мога да намеря най-силните думи, с които да завърша този доклад. Те вече са казани от друг през 1999 г.:
Важното е този форум да направи необходимото, да се получи връзката между хората, които могат и искат да работят и които в тези трудни години показаха че разполагат с желанието, упоритостта и организационните способности да развиват научна, развойна, технологична производствена дейност в областта на електрониката, комуникациите, биотехнологията и др. модерни технологии, които ние наричаме с английския термин High Tech. Ако можем да направим връзка между тези хора и хората, които са готови да рискуват, да инвестират в тези производства, в тези хора, в техните идеи и за да завършим триъгълника от друга страна да имаме държавата, която да създаде средата, в която високотехнологичните производства да се развиват. Без да се бърка, без да администрира, без да командва, да създаде подходящата хранителна среда на това истинско бъдеще за България. (Ал. Божков)
http://clubsenator.bg/?cat=1
