Най-после правителството отвори втория плик. В него Станишев е написал на Борисов: „Като не минава оправдаването със старата власт, започни да правиш реформи”. Напъна се правителството и се произнесе: „Ще правим децентрализация”. Морска администрация и Агенция по рибарство и аквакултури отиват в Бургас, части от земеделието и туризма – в Пловдив, а Агенция „Митници” в Русе.

Уникално! Новаторско. Но не е доведено докрай.

Затова аз предлагам да продължат със следните реформи:

1. Министерският съвет да се премести в Банкя. И без това там има една негова сграда, която се чудят какво да я правят.
2. Министерство на финансите да се премести в Габрово, защото габровци са най-пестеливите хора.
3. Енергетиката от Министерство на икономиката да се премести в Козлодуй – символ на енергетиката.
4. Министерство на земеделието да се премести в Добрич – най-големият земеделски център.
5. Министерство на транспорта и т.н. да се премести в Горна Оряховица  - най-големият транспортен възел.
6. Министерство на културата да се премести във Велико Търново.
7. Министерство на вътрешните работи може да избира между Перник, Дупница и Кюстендил.
8. Министерството на спорта да се премести в Разград – най-новият футболен център на България.
9. Министерството на външните работи може да се премести направо в Брюксел. Може и да излезе по-евтино, отколкото да е в София.
10. Министерството на труда и социалната политика е редно да се премести във Враца – най-голямата безработица е в Северозападна България, а и на министъра му е познат града.
11. Промишлеността от Министерство на икономиката да се премести в Стара Загора – най-хармонично развиващия се индустриален център на България.
12. Министерство на околната среда и водите може да се премести на много места, но може би е най-добре да се премести в град Стамболийски, където има много голямо сметище.
13. Министерство на образованието трябва да се премести в Сливен. Там има много работа по образованието.
14. За София – каквото е останало.

До тук с иронията. Това, което се предлага децентрализация ли е? Твърдо не. Деконцентрация ли е? Също – не. Делокализация ли е? Даже и това не е. Това е отклоняване на вниманието на обществото от истинските проблеми и предизборен прах в очите. Нищо друго.

Защото ако става дума за деконцентрация, то и сега я има. Почти всички министерства и агенции имат подразделения в прекалено много градове и то неоправдано големи. Ако е делокализация, истинската далокализация е приложена в много страни – Австралия, Бразилия, Канада и др. В Европа обаче такива примери няма. Дори Германия си върна столицата и правителството в Берлин. Ако искаме да правим подобно нещо, да се избере място някъде в централната част на България и да се прави. Може да бъде Казанлък, идеята да бъде между Луковит и Угърчин или да се възроди старата идея за конгломерат на Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец (хората го бяха кръстили Търголяс) и там да се върне столицата.

Ако говорим за децентрализация, подходът е съвсем различен. Това значи първо да се намали броят на областите, който да съвпада с икономическите райони. Второ, тези области да станат истинско второ ниво на самоуправление, където областните управители и областните съвети да станат изборни. И най-важното – много от сега централизираните държавни функции да се прехвърлят на това второ ниво на самоуправление. Тогава и само тогава подобна реформа може да има някакъв смисъл.

 Такава реформа, обаче, не може да бъде извършена за няколко месеца. Тя изисква анализ, какъвто и за сегашното глупаво предложение няма. Трябва да се преразгледат функциите, които могат да бъдат децентрализирани, трябва да се промени законодателството и то в много закони, трябва да се промени мисленето на чиновниците, което може би е най-трудно. Трябва и политическа воля, познаване на различни подобни модели в Европа и мъдрост, каквито в сегашните управляващи са в силен недостиг.

 Че е необходима административна реформа в България е безспорно. Но такава реформа не се прави на парче. Не се прави без анализ. Не се прави от хора, които не познават успешните административни практики. Затова колкото по-бързо се откажат от тази безумна идея, толкова по-добре. Дори и за самите инициатори.

I vsichko tova prez survera na Djankov.
Osven tova zashto ne se vavede sistema- napr. za NOI- v kraja na vsjaka sedmiza elektronen test za gramotnost saobrazno novi i aktualni spogodbi v ES naprimer i izobshto izpit otnosno profesionalizma, kachestvo na obslujvaneto, otkrita linia za kritika i nedovolstva ot chinovnicheskata negramotnost i otvratitelno podigravatelno i obidno otnoshenie-da IZPITI vsjaka sedmiza s ozenka i ot grajdanite...
Ta az, izdurjala kolichestvo izpiti i rutinirana v sastezatelnia prinzip na shto prostotii i unijenia se naslushah, che i na strahovete na stari hora otnosno aktualizirane na pensii, na obideni mladi,rabotili v ES- abe kak ne moje da im se sloji drug red v tova NOI?!

Не може в държавната администрация да се играе на проба-грешка. За да се направи някаква реформа е необходимо първо да се проучи поне европейския опит, да се направи модел, да се предвидят необходимите ресурси - финансови, човешки, инфраструктурни и т.н., да се изпробва модела на по-ниско ниво и само на едно място и ако се окаже добър, да се мултиплицира.
Ако става дума за лесна реформа, това е да се приеме принципа ръководители на полицията, на митниците, на съда и прокуратурата да не са родени или живяли в града, респ. в областта, за където кандидатстват. Имало е такава практика преди 1944 г. и е била много успешна. Освен това на всеки 3 години да се извършва ротация на дъщия принцип.
По другия въпрос, който засягате чиновниците нямат нужда толкова от изпити, а има нужда от обратна връзка с потребителите на услуги. Това ще рече, че след услугата трябва да ми дадат анкетна карта, която да носи номера на извършената ми услуга и аз да я попълня. Тази карта трябва да стига до прекия ръководител и обобщените данни - до ръководителя на ведомството. Ако отрицателните оценки са над определена норма, да следват наказания, дори уволнение. Що се отнася до европейското законодателство и знанието на езици, те са нужни на много малко чиновници и познаването им от хора, които не ги ползват не трябва да има никаква връзка с оценката на работата им.