Каква ирония на съдбата!
Оня ден чета, че шефът на спортния съвет в БСП и олимпийски шампион по борба Георги Мърков е казал, че след идването на СДС на власт през 1997 г. започна разпадът на спорта у нас??? Добре, дори и така да е, но СДС беше на власт само 4 години.Днес чета интервю с Б. Борисов в „7 дни спорт”. В интервюто той казва: „Направихме стотици площадки за баскетбол, за футбол, за детско-юношески спорт и в училищата, и по парковете, които са пълни с деца, и съм сигурен, че след години всичко това ще даде резултат”.
И аз му повярвах. Днес цял следобед обикаляхме с моята внучка да търсим къде може да поиграе баскетбол. Първо училище – заключено. Второ училище – заключено. Няма нито едно дете в тях. Пустеят! Трета площадка в руски имот – не може да се ползва. Приемам го за нормално. Въвели са си ред.
До едното от училищата питам в съседния блок един господин защо е заключено и той ми отговори, че има заповед, след атентата в Бургас, когато няма учебни занятия училищните дворове да се заключват. Така ли е, не е ли така, не знам. Но определено това е глупаво решение. След като може да се заключва, да се напише откога докога ще бъде отключено и да се въведат някакви прости правила за ползване. Каквито сметне министерството за добри. Защото след като лишаваш децата през лятната ваканция от малкото места за спортуване, след това какви претенции можеш да имаш, че цял ден стоят пред компютрите, че били затлъстели, че пият и пушат, че ползват наркотици? Кой създава условия за това?
От това, което се случи днес си спомних за САЩ. Във всички градове, където съм ходил, има спортни площадки във всеки квартал, във всяко училище, във всеки университет. С осветление! На тези спортни площадки се играе от ранна утрин до късна вечер. В някои от тях има и електронни табла. На места имаше и съдии, със съдийска униформа. Играят и млади и стари. И никъде не е заключено. Нито в кварталите, нито в училищата. Когато попитах кой се грижи за кварталните площадки, отговорът беше, че това е квартална неправителствена организация.
Спомних си и моята младост. Та аз всеки ден изкарвах между 2 и 8 часа на спортните площадки в Априловската гимназия. И не само аз, а там беше непрекъснато пълно с деца. И не само там, а във всяко училище.
Борисов се хвали с новите спортни зали и други спортни успехи. За това го поздравявам, че се отделят пари, защото България наистина има нужда от престижни спортни обекти, на които да се организират състезания от световен и европейски мащаб. И където нашите най-добри спортисти да се състезават.
Но за да има кой да ни радва в тези спортни съоръжения, трябва да има откъде да тръгне. А към големия спорт се тръгва от спортната площадка в махалата. От създаване на условия за спорт близо до дома.
Ако нещо полезно може да се направи в следващия период 2014-2020 г. с парите от еврофондовете, това трябва да бъде в цяла България да се изградят квартални спортни площадки. С осветление. С достъп на всички желаещи до тях. С правилник за правата и задълженията на ползвателите. С невъзможност нахалниците да си паркират трошките там. С преодоляване на „грижата за зелените площи”, които сега обикновено се ползват за физиологичните нужди на домашните любимци или варене на компоти. А не да се наливат някакви пари в странни проекти за интеграция на неинтегрируемите и за обучение на нежелаещите да се обучават или за „научни изследвания” за мястото на Христо Ботев в учебниците.
Та ако не искаме да преживеем още по-голямо разочарование на следващите Олимпийски игри е необходимо да се случат няколко важни неща:
- Да се разработи и приеме стратегия за развитие на масовия спорт и високото спортно майсторство, която да бъде приета с консенсус от основните политически сили, които да декларират, че в следващите години, независимо кой ще управлява, ще има приемственост и подобрение и надграждане на стратегията при увеличаване на възможностите на държавата да подпомага спорта.
- Да се организират национални ученически и студентски първенства по най-популярните спортове.
- Да започне изграждане на квартални комбинирани спортни площадки на общински терени с осветление и размери най-малко на игрище за тенис и най-големи – колкото игрище за хандбал.
- Да се въведат критерии за училищни спортни салони, спортни площадки и закрити басейни.
- Да се заделят 2% в Републиканския бюджет за развитие на спорта сред учениците, които се включат към бюджета на училищата и се определят дейностите, за които могат да се използват.
- Да се разреши създаването на спортна паралелка към всички видове гимназии след решение на съответния общински съвет.
- Да се създадат спортни гимназии в градовете над 50000 жители.
- Работното време на всички спортни зали да бъде от 8 ч. сутринта до 22 ч. вечер.
- Със средства от Спортния тотализатор да се подпомагат само спортни федерации, които имат спортен календар за деца и юноши.
- Да се въведат данъчни облекчения за спонсори на спортни клубове по олимпийските видове спорт, без футбол.
Ако пък се окаже, че това не е възможно, нека не се сърдим на спортистите, които участват в Олимпийските игри, защото според барон дьо Кубертен важна е не победата, а участието.
