Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2013 15:11 - ЗАЩО СТАЧКУВАТ ВЪВ „ВМЗ” – СОПОТ?
Автор: tsbotev Категория: Политика   
Прочетен: 4563 Коментари: 8 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

3000 работници от ВМЗ – Сопот стачкуват от месеци. За заплати. Никой не казва истинската причина за стачката и за състоянието на най-големия държавен производител на военна продукция в България. И никой не се замисля. Мнозинството от българите си знаят тяхната: „СДС съсипа военната индустрия”.

Това ли е истината?

Естествено не е и няма нищо общо. Най-вече заради това, че от тези 23 години СДС е управлявало 5 години и 3 месеца. Ако беше направило някаква грешка, другите управляващи имаха достатъчно време да я поправят.

В интервю за в-к „Дума” (януари 2008 г.) „корифеят на военната индустрия”, както е наречен при представянето му на читателите, инж. Илия Гунчев, несменяем генерален директор на ДСО "Металхим холдинг" - Сопот, в продължение на 22 години (до 1997 г.) в опитите си да защити съществуването на военно-промишления комплекс (ВПК) казва:

- Дългът на Ирак към България бе натрупан от продажбата на боеприпаси. Размерът на главницата бе 1,3 млрд. долара (с лихвата стигна 1,7-1,8 млрд.)

- Между 1984 и 1990 г. България изнасяше по т.нар. второ, валутно, направление за долари оръжие, военна техника и боеприпаси за около 800-900 млн. долара годишно. Продавахме военна продукция и за още около 2 млрд. преводни рубли, чийто курс се доближаваше до долара. Или общо за около 2,5-3 млрд. долара продукция годишно.

- Всъщност без СССР България нямаше да може да развие толкова голямо военно производство. Получавахме цялата документация от Съюза, без да плащаме нито копейка. Не плащахме за лицензи. Плащахме само за копирането по една копейка на страница. Няма такъв прецедент в света във военното производство, а може би и в гражданското. Едва около 1986-1987 г. Горбачов поиска да плащаме малки суми за някои лицензи. Това, че СССР не искаше да плащаме лицензи, бе огромна помощ за нашата страна.

- До 1989 г. ВПК нарасна до 180 000 работещи в 100% държавни завода групирани в холдинги и консорциум. В обединение "Металхим холдинг" - 136 000 души, в консорциум "Електрон" - 27 000 души, в холдинг "ТЕРЕМ" - ремонтни заводи към МО - 17 000 души.

Какви са изводите от тези откровения?

-          От търговията с оръжие България трупа дългове;

-          Като се изключат доставките за СССР, България продава оръжие за 800-900 млн. долара годишно, което е съизмеримо със сегашните продажби.

-          България произвежда оръжие, военна техника и боеприпаси предимно по лиценз от СССР. Но Русия, за разлика от СССР, иска да и се плаща за лицензите.

-          До 1989 г. 180 000 работещи изхранват семействата си чрез производство на средства за избиване на хора.

Проф. Стефан Воденичаров, съпредседател на Сдружение „Българска отбранителна индустрия в свое интервю споделя:

-          Седемнайсетте компании, които съставляват 96% от производството на специална продукция в България, до този момент нито една от тях не е въвлечена в процеса на модернизация на Българската армия.

-          В зависимост от специализацията в производството на самата фирма, но някъде между 15 и 35% се отделят за нови продукти. Ако тези предприятия нямат нов продукт, веднага ще изпаднат от пазара.

-          За съжаление ние вече не произвеждаме инженери в България, ние произвеждаме бакалаври и магистри. Не може за четири години да станеш инженер.

-          Ние сме единствената страна член на ЕС и НАТО, която няма такава стратегия за развитие на отбранителната индустрия.

Всъщност тези откровения дават отговор на някои от въпросите защо нямат заплати работниците от ВМЗ – Сопот. Но трябва да си отговорим и на много други въпроси.

Ненчо Ненов неправилно твърди във в. „Атака”, че конверсията е била разпоредена от А. Луканов след 1989 г. Тя започна далеч преди това. Някъде през 1985-1986 г., когато военните заводи трябваше да разработят граждански производства. Защо ли? Явно още тогава са били наясно, че производството и продажбите на военна продукция през следващите години непрекъснато ще намалява. И така, високотехнологичните (за онези времена) заводи от ВПК пуснаха на пазара ръчни кафемелачки, настолни лампи, маратонки, дъвки, балони, маси и столове. Тези изделия ли можеха да заменят производството на оръжие? За това ли съществуваха институтите на ВПК? Толкова ли можеха? Вероятно – да. Дори има нещо по-важно. След като от 23 години търговията с оръжие се свива, защо тези заводи не промениха структурата на производство и не балансираха производствената си номенклатура с изделия за граждански сектор с висока добавена стойност?

Е, не всички. Някои от приватизираните предприятия от ВПК бързо и добре преструктурираха производството си и сега съществуват и работят. Такива са някои от предприятията от бившия консорциум „Електрон”, „Импулс” – Габрово, заводите за акумулатори в Монтана и Търговище и др.

Не е така във все още държавните заводи. Те наистина са в колапс. Заради собствената си политика, заради производството предимно на конвенционално оръжие (което все по-малко се търси), заради остарялата технологична база, заради липсата на иновации, заради неизгодните договори с частни фирми, които имат лиценз за търговия с изделия с двойна употреба.

Ефектът от всичко това е, че има няколко мултимилионери – търговци на оръжие и гладни работници във ВМЗ – Сопот. И май не само там. Спомнете си преди няколко години не беше ли същото в предприятията на „Терем”.


Малко история:

През декември 1948 г. с постановление на Министерския съвет военните фабрики се обединяват в ДСО “Металхим”, в което се включват: “ДВФ – Казанлък (по-късно Завод № 19 и “Арсенал”), ДВФ – Сопот (по-късно Завод № 11 и ВМЗ – Сопот), ДВФ – Карлово (по-късно Завод № 15 и Комбинат за трактори), ДВФ – София (по-късно завод № 12 и Завод “Средец”), фабриката в Казанлък (по-късно Завод № 13 и обединение “Хидравлика и пневматика”), и ДВФ – Ловеч (по-късно Завод № 14 и завод “Балкан”). По-късно се откриват: завод „БЕТА” в Червен бряг, а също и завод в Търговище за скоростни кутии, МК за танкови акумулатори в Монтана, завод за танкови вериги в Лом, НИТИ – Казанлък, Комбинат за взриватели, запалки, капсулни втулки за артилерийски снаряди и мини в Лясковец. Завод за взриватели в Севлиево, Завод за капсулни втулки в с. Михалци, Великотърновско. Завод в Иганово, Завод „Трема” – Трявна, Комбинат “Дунарит” – Русе, Завод “Импулс” и Комбинат “Текстилмаш” в Габрово, Оръжеен завод в Шейново и Тъжа, Завод за пружини в с. Крън Казанлъшко, Цех за лафети в Трявна, Химически комбинат в Смядово, два завода за медицинска техника с военна приложимост в Тополовград и София, Завод за двигатели с вътрешно горене “Метал-маяк” в гр. Добрич.

След 1970 г. българската военна промишленост навлиза в период на много ускорено развитие. В продължение на повече от 35 години преди 1989 г. България получава от СССР лицензионна техническа документация за над 250 военни изделия. Тя се предава безплатно съгласно решение на СИВ и по междуправителствени съглашения, заплаща се само за размножаването по около 1 копейка за страница. Отделни документации са получавани и от други членки на СИВ: от ГДР по оптика, от Чехословакия по елементи на снарядите, от Полша.

През 1975 г. се образува ДСО “Електрон” със следните предприятия: Институт за специална електроника – “Електронпрогрес”; завод “Сигнал” – София, радиозавод в Самоков; завод за радионавигационна апаратура – Варна; завод за УКВ радиостанции – град Гоце Делчев; завод за ядрени прибори и дозиметри – Плевен; завод да инструменти и манометри – Кърджали; завод за батерии и електромери – Никопол; завод за инструменти и специално производство – Дупница; завод за радиоапаратура – град Сандански; завод за тренажори и апаратура – Шумен; завод “Мусала” – Самоков; завод за електромери – Драгоман; завод за електронни съоръжения – Твърдица; завод за радиоизотопна апаратура – Стара Загора и други.

Към Министерството на отбраната работят 15 завода и бази за ремонт, по-важни от които са: „ТЕРЕМ Георги Бенковски"„ТЕРЕМ Летец" - София, „ТЕРЕМ-Овеч" - Провадия, „ТЕРЕМ-Цар Самуил" - Костенец, „ТЕРЕМ-КРЗ Флотски арсенал" - Варна, „ТЕРЕМ-Ивайло"- Велико Търново, „ТЕРЕМ-Хан Крум" - Търговище, „ТЕРЕМ Ген. Владимир Заимов" – Божурище, Военноморско корабостроене във Варна – Галата и град Царево; завод за дрехи – Калофер и други.

За изпитване на военното производство е създаден централен полигон в с. Змейово, Старозагорско.

Търговията с военна продукция се извършва от две държавни търговски организации – ДТП “Кинтекс” – за развиващите се страни, и Главно инженерно управление – за страните от СИВ и за социалистическите държави извън Европа.





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dedenze - Добри исторически факти, но без анализ за причините за днешното състояние.
09.01.2013 16:45
Вината на СДС и не само тяхна, е: че влизайки в НАТО съществуващите големи производствени мощности не заработиха и на 10% за тях. Ние вече сме бойни "братя" със САЩ, но даже и дълговете на Ирак към нас не си получихме !?
Никоя партия не помисли за престукториране на военните заводи, защото държавна и общонародна собственост в България станаха мръсни думи!
Реално партиите в режим на грабеж, утвърден в Конституцията, въобще не се интересуват от производства, работници и народ !
Тази промишленост, донесла на държавата миларди долари, днес се подиграва с хората и ги води нагло и демонстративно към просешка тояга !
Целта е поредната приватизация и то във военния сектор, скоро ще имаме и частна армия!?
цитирай
2. tsbotev - dedenze,
09.01.2013 18:22
Там е работата, че доста от приватизираните военни заводи сега работят и работниците им си получават заплатите, а държавните, за които плачете, създават мултимилионери и гладни работници. Защо ли така?
цитирай
3. dedenze - Много е просто за обяснение !
09.01.2013 19:17
Защото държавата е на автопилот. Политическите партии, които се отъждествяват с народа и държавата се интересуват само от баницата и хранилката. Те приватизират общата собственост по престъпен начин и приятелски кръгове, като първата работа, чрез областните управители е да източат и обезценят собствеността. Явно сте участник в тези процеси от синята изчезваща страна, първият престъпен реализатор е Костов и сие, а методологията е американска.
цитирай
4. tsbotev - Май не сте следили кога какво се е ...
09.01.2013 19:39
Май не сте следили кога какво се е случило в държавата. И кой за какво се бори. Но проблемът си е Ваш. А такова животно "общонародна собственост" има само в главите на ортодоксалните комунисти.
цитирай
5. dedenze - Синьото облъчване е вредно, подобно на червеното!
10.01.2013 13:31
Вие изкарахте хората в скандинавските държави, с голям дял на държавната, общонародна промишленост и собственост - ортодоксални комунисти !? Там това "животно" е на почит и уважение. Даже и при нашия кумир и стратегически партньор САЩ, върви интересна и бърза национализация на банки и фирми за вече повече от 2 трилиона долара !? Май дядо Маркс преди повече от 100 години е познал ?
А в нашата държава се случи ужасяваща трагедия, наречена народовластие т.е. "демокрация", съпътствувана с нечуван и незапомнен грабеж и геноцид от 1400г. насам!
цитирай
6. tsbotev - Държавната собственост не е общ...
10.01.2013 16:30
Държавната собственост не е общонародна. За грабежа съм съгласен, но за съжаление не е в нашите възможности да раздадем правосъдие.
цитирай
7. dedenze - Странно, а на кого е, на коя партия !?
10.01.2013 17:13
Или на личности Димитров, Костов, Станишев, Кобурготски, Борисов... !?
Точно тук е разковничето на всичко, въпроса за собствеността, в Конституцията се ползува странната дума публична собственост, затова сега стават частни и БДЖ, военна промишленост, образование, здравеопазване....
За жалост бог не пази България, още по малко ние самите !
цитирай
8. tsbotev - Вероятно сте забравил в какъв см...
10.01.2013 18:04
Вероятно сте забравил в какъв смисъл се използваше израза "общонародна собственост". Тогава ни пробутваха номера "Държавата - собственик, гражданите - стопани". Затова сега не приемам този израз. Да, има държавна собственост и тя е публична и частна. Публичната не се продава. Ако има проблем, той е защо толкова лесно правителството може да променя статута на държавната собственост от публична на частна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: tsbotev
Категория: Политика
Прочетен: 440004
Постинги: 110
Коментари: 491
Гласове: 1006
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031