На 10 ноември 1989 г. среди в БКП организираха вътрешно партиен преврат. Свалиха от поста му на генерален секретар Тодор Живков и му изказаха благодарност. Но гражданите неочаквано възприеха тази чисто партийна промяна като сигнал за отприщване на недоволството срещу комунистическото управление и система изобщо. Започнаха да възникват спонтанно опозиционни политически и граждански организации. И само месец по-късно те се обединиха в Съюз на демократичните сили, който стана първата голяма опозиционна политическа коалиция срещу управлението на БКП. И беше нормално да се превърне в надежда за осъществяване на очакванията за свобода и демокрация, за приобщаване на България към демократичния свят, за по-добър живот. Големите очаквания натовариха СДС и с огромна отговорност. Отговорност, която беше разнопосочна, защото очакванията и исканията бяха много и повечето от тях бяха изпълними само ако Съюзът имаше достатъчно „управленско” време. Но за 23 години преход СДС управлява страната само 5 години и 3 месеца или по-малко от една четвърт от този период. Но дори и когато беше в опозиция, СДС успяваше да окаже натиск за осъществяване на реформи в добра за България посока. Така страната ни стана член на Европейския съюз и НАТО.

Няма безгрешни политически партии. И СДС допусна грешни решения и персонални грешки. Но те не бяха в основното, в главното – посоката на промяната. И въпреки това, именно днес ние сме длъжни да прочетем своята история, да я анализираме и нашите поуки да бъдат полезни на всички, които искат доброто на България и още носят в сърцата си „синята идея”. На тях трябва да кажем:

-         Извиняваме се, че вярвахме в добрите намерения на някои от първите лидери на СДС;

-         Извиняваме се, че първият демократично избран президент беше Желю Желев;

-         Извиняваме се, че се съгласихме СДС да участва в коалиция с комунистите в т.нар. „експертно правителство” на Димитър Попов през 1991 г. чрез министрите Костов, Пушкаров и Луджев;

-         Извиняваме се, че допуснахме депутати от СДС да подпишат заедно с комунистите несъвършената Конституция на Република България през 1991 г. Тридесет и девет наши депутати тогава предупредиха с гладна стачка за несъвършенствата на тази конституция, но дори и това не ни оправдава;

-         Извиняваме се, дори и за отцепниците от нас - СДС-център и СДС-либерали, които след като гасуваха Конституцията, отклониха много гласове на избиратели и не дадоха възможност СДС да има пълно мнозинство в 36-то Народно събрание;

-         Извиняваме се, че не успяхме ние да проведем реформата в земеделието;

-         Извиняваме се, че не успяхме своевременно да разкрием и да се противопоставим на заговора срещу нашето първо правителство, ръководен и координиран от президента Ж. Желев и неговите съветници от бившата ДС;

-         Извиняваме се, че не успяхме да се противопоставим на сценария на ДС за сваляне на нашето първо правителство;

-         Извиняваме се, че не успяхме достатъчно убедително да разобличим правителството на Любен Беров, което създаде условия за създаване на организираната престъпност в България;

-         Извиняваме се, че не спечелихме изборите през 1994 г., а това доведе до управлението на БСП и до финансово-икономическа катастрофа на страната;

-         Извиняваме се, че правителството на ОДС с премиер председателя на СДС Иван Костов не потърси отговорност от виновниците за националната катастрофа;

-         Извиняваме се, че същото правителство не отвори веднага досиетата на агентите и сътрудниците на Държавна сигурност и РУМНО и не проведе лустрация;

-         Извиняваме се, че повярвахме в желанието на гражданите да участват в приватизацията чрез свои работническо-мениджърски дружества, но не предвидихме, че същите граждани след това ще продадат своите дялове и акции на „назначените” от БКП милионери и на борческите „мутри”, при това не на пазарна цена, а на цената на придобиване;

-         Извиняваме се, че при необходимата приватизация на практически фалиралите 70 % от българските предприятия, всички те преминаха в ръцете главно на представители на бившата комунистическа партия. В този момент ние мислехме само за това обикновените хора да не загубят работните си места;

-         Извиняваме се, че поради краткия период на управление, който народът ни определи, само започнахме, но не успяхме да доведем докрай реформите в образованието, здравеопазването, социалната сфера и особено реформата на съдебната система;

-         Извиняваме се, че не успяхме да се противопоставим на авторитарните методи на управление на партията, наложени от Иван Костов, и създаването на негово „лично правителство” в края на 1999 г. след изхвърляне на доказани професионалисти от СДС и подмяната им с лица, свързани с бившата комунистическа партия;

-         Извиняваме се, че не успяхме да се справим с организираната престъпност;

-         Извиняваме се, че не намерихме възможност да спечелим отново доверието на гражданите  и да продължим започнатите реформи;

-         Извиняваме се, че не създадохме второ ниво на самоуправление;

-         Извиняваме се, че наши дейци като Иван Костов (премиер) и Димо Гяуров – директор на НРС, не публикуваха досието на лидера на БСП Георги Първанов и така агент „Гоце” стана български президент;

-         Извиняваме се, че допуснахме СДС под председателството на Иван Костов, Екатерина Михайлова и Надежда Михайлова в периода от 2000 г. до 2005 г. да извърши погром над нашите структури и да изключи и прогони от СДС много национални, регионални и местни лидери, както и обикновени членове на СДС, които останаха извън СДС, незаслужено обидени, огорчени и с накърнено достойнство;

-         Извиняваме се, че дълго време не успяхме да се разграничим от водената срещу интересите на СДС и България политика на Иван Костов и да се превърнем отново в политическо ядро, около което да се обединят всички десни и десно-центристки организации и граждани, които не са свързани с политико-икономическата мафия на прехода.

Извиняваме се!

Но покаянието е истинско само когато казва цялата истина. А тя е, че у нас благодарение на СДС:

-         бяха утвърдени принципите на демокрацията и основните граждански права и свободи;

-         беше възстановена историческата справедливост чрез процесите на реституция на недвижимата собственост, земите и горите;

-         бяха създадени условия за развитие на малкия и среден частен бизнес;

-         бяха създадени условия за членство в НАТО и Европейския съюз;

-         беше избягнат финансово-икономически фалит;

-         бяха синхронизирани законите със законодателството на Европейския съюз;

-         беше гарантирана финансовата стабилност и създаден стабилен финансов резерв.

Нека гражданите и историята да преценят дали за краткия период, в който СДС управлява страната, сме направили това, което хората са искали и мечтали за България. Но нека не ни приписват чужди вини и отговорности. Ние имаме волята и силата да прочетем и осмислим сами своята история, да я приемем и  да се поучим от нея. Ние имаме силата и волята:

-         да анализираме, осъзнаем и признаем своите грешки;

-         да продължим и доведем докрай недовършените реформи;

-         да се противопоставим на политико-икономическата мафия, която след нас управлява България;

-         да чуем и разберем справедливия гняв на българските граждани срещу „статуквото”, защото повече от 12 години не участваме в управлението на страната;

-         да помогнем страната ни да излезе от тоталната управленска криза;

-         да убедим обществото в правотата на нашата нова кауза – българите да имат по-висок жизнен стандарт и европейски доходи.

Нашите грешки са нашият горчив опит. Нашата убеденост идва от доказания професионализъм и от експертния потенциал на онази част от българския народ, която не е свързана с бившата комунистическа партия и със структурите на бившата Държавна сигурност. Ние сме убедени, че промяната към добро в България е възможна само ако до управлението на страната не бъде допусната БСП и сателитните и организации, както и лицата и партиите, които през годините обслужваха нейните политически проекти. Не стане ли това – още много страдания ще изпита нашия народ. Затова е време и за покаяние, но и за действие.

Цоньо Ботев – кандидат за депутат от СДС в 23 МИР – София

                                                                      В-к „Демокрация”, бр. 10

                                                                      28.03 – 03.04.2013 г.