Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2013 00:36 - ТОВА ЛИ Е НОВОТО ГАДЖЕ? ЧЕ ТО СЪЩОТО КАТО ПРЕДИШНОТО!
Автор: tsbotev Категория: Политика   
Прочетен: 3622 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

След масовите протести с неясни и объркани, а често и противоположни искания, на управляващите някой им подсказа, че спасението за тях е подаването на оставка. Това го бях предвидил в моя блог и не ме изненада. Оттам нататък беше ясно, че отиваме на извънредни избори. Избори, които не само ще възпроизведат статуквото, но ще стане по-лошо. Е, минаха тези избори. Нещо да се промени? Да има някакви шансове да се реши някой от проблемите, които поставяха протестиращите? Не, няма никакъв шанс. По-лошо може да стане, но по-добре е изключено.

Патова ситуация! България ще загуби поне още една година от многото акъл на българите. Ще направят някакво правителство с определен срок, който ще забравят и ще се наложи улицата да го сваля от власт. Така че най-късно следващата късна есен ще има нови парламентарни избори. Не е изключено и да не направят правителство, но не вярвам. Новите депутати ще искат да се изживеят като такива. И няма да им се иска да си тръгнат. Ако трябва, пак ще се намерят достатъчно хора от Атака, а този път може и от ГЕРБ (та нали много от тях произхождат потомствено от една „майка” с БСП), които да поддържат мнозинството в Народното събрание. Ако е възможно – до края на света. В този Парламент няма хора с принципи, има хора само с интереси.

Какво се случи все пак и какво се забеляза като тенденция на тези избори?

Както казват някои мастити „анализатори”, за пръв път след промените една и съща партия спечели за втори път парламентарните избори. Спечели ли ги? Формално – да. За сметка на някои други партии.

            Сигналът „БСП води” накара много хора, които не искат БСП да дойде на власт да гласуват не по съвест, а „рационално”. Ясно е кой загуби от тази ситуация и кой спечели. Тук не става въпрос за ДПС и Център-Свобода и достойнство, чиито резултати нарастват от гласовете, получени от Турция. Не става въпрос и за Лидер, за който закараха гласоподавателите с автобусите да гласуват след края на дневната смяна. По принцип загубихме всички. Загубихме, защото сегашният състав на Народното събрание, въпреки, че е предимно от депутати с опит, е много по-лош от предишния, защото практически се стеснява палитрата на политически мнения. Още по-лошо е, че има несъвместимост, която усложнява избирането на правителство. Аз не вярвам на казаното от Местан и Сидеров, че са толкова несъвместими. Знам нрава им. Само че този път Волен Сидеров няма да е в състояние негласно да подкрепя едно правителство, независимо от кого съставено. Да го подкрепя във вземането на решения, които нямат даже допирни точки с неговите популистки и неосъществими обещания. Е, с изключение на Белене. Но ако някой се опита в тази ситуация отново да извади „картата” Белене, това значи да взриви държавата. Тогава не ми се иска да помисля какво може да се случи. Особено след като се видя, че и без друго имаме енергийни източници, голяма част от които не трябва да работят, за да не се получи срив на енергийната система. А шансове за износ в момента няма по две причини. Първата, че себестойността на нашата ел.енергия е достатъчно висока, за да е конкурентоспособна, а енергийната мафия се страхува да изнася ток, както го правеше досега, за наша сметка.

            Ах, Волене, ах, Сидеров! Този път политическата ситуация те прекара. За да има парламентарно мнозинство, трябва в него да участва и Атака. Ясно е, че е безсмислено да подкрепя ГЕРБ. Ако се опита отново да играе с номера няколко депутата да напуснат парламентарната група, да станат „независими” и да подкрепят правителството, отсега да знаете, че това не е по тяхна воля, а със съгласието на политическия хитрец Волен Сидеров. Ако участва цялата група на Атака е същото. Тук няма как да има извинение, че подкрепят правителството, защото са големи патриоти и го правят в името на спасението на България. На Волен никога не му е пукало нито за България, нито за българските граждани.

Убеден съм, че той ще избере първият вариант, защото неговият създател Валери Симеонов вече създаде дубликат на Атака – Национален фронт за спасение на България. И на следващите избори Атака може да се окаже излишна. Пируетите на Сидеров този път няма да успеят. Особено ако гласувалите за него следят позициите на групата при приемането на икономическите закони.

За ДПС в тази ситуация е излишно да се говори. Те са последователни в своите действия и няма да направят нищо изненадващо. За тях единственото важно нещо е да бъдат в управлението на страната. Просто това е партията, която най-дълго е участвала в управлението на страната по време на прехода и носи най-голяма вина, но за това никой в България не говори. Напротив, гласовете им в Габровска област с всеки нови избори растат. И то с висок темп. Те са добрите, други са лоши.

Какво ще се случи с ГЕРБ? Единственото, което е ясно е, че няма да имат възможност да съставят правителство и ще останат в опозиция. Колко дълго, никой не може да каже. Само можем да бъдем сигурни, че ще бъдат слаба, вяла, неориентирана опозиция. Няма как да бъде друго, като се има предвид, че те не са носители на определен тип политика – лява или дясна, нямат визия кое е добро и кое е лошо за развитието на България, нямат ясна програма, която да ги ориентира в опозиционното им поведение. В партията ще се създаде вътрешно напрежение, което ще започне да я ерозира. Особено когато бъде ревизирана дейността им по време на управлението. Ако не бъдат предизвикани нови предсрочни избори до края на 2014 г. ГЕРБ ще се превърне в партия със затихващи функции. От това, което ще се случи може да има и положителен ефект. Партията да избистри политическата си ориентация, да се прочисти, да започне да генерира политики, да промени разбирането си как се прави политика – не с аргументите на силата, а със силата на аргументите.

БСП отново доказа, че тези, които познаваме от медиите са изпълнителите в политическия спектакъл. Непознати и неизвестни за обществото са сценаристите, режисьорите и инвеститорите. Не случайно от месеци се говори, че БСП ще управлява, че е необходимо програмно правителство, подбран беше и кандидат за премиер, самата фигура на когото априори размива отговорността на БСП за управлението на страната. Това ще е основната цел – да управляват, но да не носят отговорност. Или да я прехвърлят на някой друг. Ако съм на тяхно място, ще направя Светльо Витков – Хиподила министър на културата, за да видят избирателите му какъв въздух под налягане е. То след правителството на ГЕРБ и служебното правителство вече всеки може да стане министър. Казвам го, защото щели да търсят участие и на извънпарламентарни партии в това програмно правителство. Странна позиция!

Това са партиите, които ще имат депутати в Парламента. Между които 41 сътрудници на ДС. Някой надява ли се нещо в България да се промени? Аз нямам никаква надежда. Само ще се сменят клановете. Това искаше задкулисието и ние, българските избиратели, им го осигурихме. Тези, които си мислеха, че не трябва да се правят компромиси, другите, които твърдяха, че не се интересуват от политика, третите, които казват, че ако не им хареса случващото се, ще се ориентират към Терминал 2, четвъртите, които се информират на принципа „във вестника било пишело”. Останалото е до болка познато – няма нормална левица, няма нормална десница, няма нормални националисти в Народното събрание. Единственото нормално е етническата партия ДПС, която само с гласовете от Турция може да си живурка поне още 20 години.

А какво стана с исканията на протестиращите? Просто забравете! Няма да има по-ниски цени на ток, вода и топлоенергия, няма да има по-високи заплати и пенсии, няма да има воля за свикване на Велико народно събрание, няма да има електронно правителство, няма да има намаляване на бюрокрацията, няма да има противопоставяне на олигархията. Това е волята на българския народ!

 

Какво да кажем за партиите, които останаха „под чертата”?

45 партии и коалиции, регистрирани за участие в изборите и 36 от тях регистрирали кандидати. Като извадим 4, останалите получават общо 24,3 % от гласовете на българските избиратели от цял свят. Това значи, че почти ј от гласувалите на тези избори няма да получат политическо представителство. Кой, защо и кога прави всичко възможно да се разсеят гласовете на избирателите, би трябвало да е обект на отделна публикация. По-важно е кои са тези партии.

Най-натрапващия се резултат е практическото изчезване на десницата на прехода. Не само нейните основни носители, а и всички техни производни. Даже и рециклираните М. Кунева, Д. Вълчев, Пр. Прошков, К. Исмаилов и К. Дал. Те понесоха отговорността за неуспешния преход. Революцията „изяде децата си”. Че носят вина – носят. Но в никакъв случай не трябва да се продължава да се живее с убедеността, че те са виновни за всичко. Няма как да е така. Нито те направиха аграрната реформа, нито те направиха цялата приватизация. Това, което си втълпиха мнозинството български граждани е абсолютно невярно! И колкото повече си повтарят тези митове, толкова по-зле за тези хора. В политиката няма вакуум. Рано или късно ще се „роди” нова десница. Автентична, а не менте. Носител на ценностите на западните демокрации. Естествено и с всичките си недостатъци. Ще се роди далеч преди да се роди истинска левица – социалдемократическа по своята същност и скъсала със „сенките на миналото” и създадените от нея чудовища, които, не знам защо, хората не забелязват. Още през 2009 г., когато се правеше опит да се създаде обединена десница, да се съберат всички парченца на „счупената китайска ваза”, независимо от кого и как, казах на тъй наречените лидери, че всички те са вече умножени по нула. Какво мислите се случи? Нищо. Просто пак аз бях лошия, когото гледаха с лошо око. Сега дано са разбрали. Защото юни е далеч и когато дойде, да не преживеем ново дежаву – да ни обяснят, че ДСБ си искат Иван Костов и няма друг кандидат за лидер. Ако стане така, появата на нова десница се отдалечава с още много години.

Другата група партии – тъй наречените „националистически” и те са под чертата, но ще продължават да съществуват. Те се хранят от хора, които все още си мислят, че национализмът има бъдеще и че нещо може да се промени. Например, че македонците да осъзнаят, че са българи, че някой „ще ни върне” Западните покрайнини, че България има шансове да стане на три морета и други подобни щуротии. Каквото и да се каже на тези хора, те си знаят тяхното и ще подкрепят псевдонационалисти като Атака, ВМРО и НФСБ (Не такава ще е съдбата на пръкналата се от семейната свада в семейство Сидерови Национал-демократическа партия на Капка и Димитър Стоянов). Но и те никога няма да се обединят и никога няма да се превърнат в управляваща политическа сила. Все пак в България разумните хора са мнозинство. Тяхната сила ще намалее рязко след приемането на Македония и Сърбия в Европейския съюз, а ако някога и Молдова и Украйна сторят същото, ще излезе, че между териториите, в които живеят най-много българи няма граници. С какво ще се „занимават” тогава националистите? Просто ще се превърнат в обикновени евроскептици, за да си „върнат” силата. На тях им трябват граници, за да съществуват самите те.

„Партиите на протестиращите” - КП „Горда България” (ГОРД, Съюз на патриотичните сили „Защита“, Обединения блок на труда и Свободен народ), КП "Българска пролет" ("Българска социалдемокрация" и "Партия на зелените"), Кауза България, Гражданска листа "Модерна България", Демократична гражданска инициатива, Средна европейска класа, Християн-социален съюз и ПП Зелените претърпяха пълен крах. Всички те 13 партии, взети заедно, получиха 2,384 % от гласовете, като Зелените с техните 0,75 % са с най-висок резултат. Ако има някакъв въпрос, който можем да си зададем, това е кой финансира тези партии, защо ги финансира и каква е ролята им във всичко, което се случи тази пролет. Отговорът е лесен, но не си заслужава да се занимаваме с него. Общият извод е, че няма гражданско общество, което може да формулира три важни за обществото проблеми, да организира и проведе един граждански протест, който да принуди политиците да ги изпълнят. Няма как да стане това. Те не познават механизмите за формулиране, организиране и провеждане на подобна кампания. Като че ли единственият „ефект” остана изразходването на огромна гражданска енергия, няколко счупени глави и трагичен край за няколко достойни български граждани.

Корпоративният вот – бизнес-партиите Лидер на Христо Ковачки и Либерален алианс на Веселин Марешки също се провалиха с гръм и трясък. Дано им светне, че едно е да можеш да правиш бизнес, а да правиш политика – съвсем друго. Впрочем за какво си харчат парите въобще не ме интересува, но това, че отклоняват (и то не съвсем почтено) гласове е проблем. А може би и това носи пари?

И този път не ни се размина без шоумени. Но Жорж Ганчев дори не беше забелязан с новото си и нищо незначещо Национално-патриотично обединение, което „обедини” 0,095 % от избирателите.

Другият „кандидат за слава” скакауеца Светльо Витков успя да излъже 1,336 % от избирателите. Българската реплика на италианското Движение „5 звезди” на Бепе Грило беше също успешна и донесе на „Глас народен” държавна субсидия от около 500000 лв. годишно. Каква е разликата между италианския оригинал и българското менте? Движение „5 звезди” има политическа платформа – социаллиберални позиции, а нашето е някакъв хермафродит, без политическа физиономия. Някой да знае за какво се борят тези юнаци? Ако е за субсидията, италианският вариант се е отказал от държавната субсидия. Нашият ще се откаже ли? „5 звезди” отказа да участва в управлението на Италия, ако се наложеше да е в управлението „Глас народен” също ли щеше да откаже? И още много въпроси, в сянката на които странно изплува физиономията на Бриго Аспарухов. Жалко за излъганите надежди на младите българи, които припознаха Гласът народен за тяхната партия – партия на политическата чалга в България, за разлика от песните, които пее лидерът и.

За земеделци не ми се говори. Те са пръснати в целия политически спектър и дори и да иска, човек може трудно да разбере кой кой е, кой с кого е и кой за какво се бори.

Какви са изводите? Може би за всеки различни. Ако може накратко да се направят, откроява се следното:

-         Тези избори не отговориха на очакванията на обикновените хора;

-         Протестиращите бяха изиграни от политическите играчи;

-         Няма автентична десница, но се създадоха условия за преучредяването и и търсене на заслуженото и място в българската политика;

-         Народното събрание ще е нестабилно и непредсказуемо и ще бъде свалено от граждански протести, защото никога няма само да реши да се разпусне;

-         Правителството ще е тип „Беров”, с единствена цел поддръжниците му да не носят политическа отговорност, а резултатът ще е продължаване на обогатяването на друга група от политико-икономическата мафия за сметка на българския народ;

-         Това е началото на края на псевдодясната партия ГЕРБ;

-         Няма да бъде решен нито един социален проблем в достатъчна степен;

-         Продължава неразбирането на хората, че агресивността на младите е подходяща за успех в бизнеса, но е вредна за политиката, където е необходима мъдрост;

-         Около 30 % от избирателите, които нямат ясни политически предпочитания, решават в последния момент за кого да гласуват и никога не гласуват два пъти за една партия, определят кой да управлява държавата;

-         Очакват ни пот, кръв и сълзи, както беше казал Чърчил.

 

 

В. „100 вести”, бр. 110/16.05.2013 и бр. 111/ 17.05.2013





Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: tsbotev
Категория: Политика
Прочетен: 440055
Постинги: 110
Коментари: 491
Гласове: 1006
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031