Като бях ученик се чудех защо учим разни неща, които никога няма да ми потрябват, но се оказва, че още ги помня.

Интересно е и друго, че от романите на Карл Май не помня нито едно изречение, нито една мисъл.

Като гледах назначенията във властта в последните години, „калинките”, кмета на Димитровград, срещнатите по разни кръстовища и т.н. се сетих за нещо написано от един, който никога не съм уважавал, но се надявах, че управляващите комунисти трябва да знаят какво е написал - техният предишен вожд Ленин:

„Ние не сме утописти. Ние знаем, че всеки черноработник и всяка готвачка не са способни на момента да поемат управлението на държавата. В това сме съгласни и с кадетите, и с Брешковска, и с Церетели.”.

По-късно, а и сега, наблюдавайки внесените законопроекти от правителството и приеманите закони от Парламента си мислех, че трябва всяка седмица да се сещат за цял един труд на техния вожд „Крачка напред, две крачки назад”, който напълно отговаря на начина на водене на политика в държавата.

Не знам защо обаче, в последните дни, виждайки пълното объркване със Закона за съдебната власт и Закона за горите, тези ми мисли за управлението се изместиха от една друга, изречена от Хамлет – емблематичния герой на великия Шекспир:

"Непостоянство, твоето име е жена".

Не съм го чел Хамлета в оригинал, но дано преводът на български от Валери Петров е правилен и не става дума за вид мъжки характер.

Впрочем, защо така си мисля, оставям да си го тълкувате Вие. Щото Петър Динеков го няма, та да ви представи готов анализ.

Ако не се появят мои нови постинги ще се сетите какво се е случило.

Социализъм.Радио Ереван им казало:
- Невъзможно е при Вас до построите Социализма , защото на такава малка територия не може да създадете такава голяма бъркотия:))))))))
Ако позволиш да добавя и предложенията за разместването и на някои министерства - СОЦА , който се напъва да строи Пожарникара голям сеир ще има:))))

Само не знам кой ще я оправя тази каша.